Мисия в Сиена - Джеймс Хадли Чейс → Обява 41935527

Цитат от първа глава:

"Застанал в рамката на вратата на една будка полицаят ЕЛио съзерцаваше лявата част на площада с невъзмутимо безразличие. Беше влажна и мрачна ноемврийска вечер. Преди няколко минути беше ударило 11 часа и поради дъжда и късния час, площадът беше безлюден. Беше валяло непрекъснато цели три часа. Водата бълбукаше във водосточните тръби и се стичаше по уличните фенери, които хвърляха жълти петна по лъскавия тротоар. Студения вятър правеше влагата още по-тягостна. Елио мислеше носталгично за своя комфортен дом, за огъня, който гореше и за жена си, която(надявате се той) мислеше за него. Той вдигна мрачен поглед към черното небе, търсейки прояснено място. - Можете ли да ми кажете къде се намира хотел "Ползен"? - внезапно го попита женски глас. Елио наведе очи и заразглежда младата жена, която стоеше пред него. Тя беше с гръб към уличния фенер и той не я виждаше много добре. Носеше бял шлифер и малка черна шапка и държеше в дясната си ръка пътническа чанта от плат и кожа. Тя говореше с чужд акцент, който можеше да бъде испански или италиански, незапознат много с чуждите езици, Елио не знаеше точно.

Излизайки от навеса на вратата, той й показа сградата с пръст. Младата жена се обърна, за да види посоката, която показваше и светлината на уличния фенер освети лицето й.

Елио си каза, че тя би трябвало да е 25-26 годишна. Първото нещо, което забеляза бяха златисто червените коси, които се подаваха изпод шапката. Той никога досега не беше виждат такъв оттенък.

Очите й, много раздалечени едно от друго, изглеждаха /доколкото можеше да се види в тази съмнителна светлина) зелени като изумруди. Красотата й притежаваше нещо сладострастно. Той се почувства развеселен. Това не му се беше случвало от години.