Приказки от военни времена. Гробът на светулките → Обява 42124169

Приказки от военни времена. Гробът на светулките е вдъхновена от спомените на Носака. Съдбите на героите са най-искрената молба за мир, но и укор, разочарование от политиците, които тръгват на война и жертват милиони невинни животи, уловени в хаоса на събитията. Невинните, малки и големи, войниците от едната и от другата страна на фронтовата линия, те всички са жертва на жестокостта, безразсъдството и алчността на малцината. Нито една друга книга не заклеймява войната така, както Приказки от военни времена. Гробът на светулките.

Носака не застава на ничия страна. Той вини всички, които се изправят с оръжие срещу друго същество, било то човек или животно, вини манипулаторите, заклеймява лъжите в думите на политиците.

Япония е била изравнена със земята и невинните хора плащат данъка вместо своите управници. Много гладни хора се появяват в тези разкази. Вероятно е имало и заоблени, но те не се виждаха сред обикновеното население. Цялото безсмислие е изобличено по един не толкова шокиращ начин, а по-скоро с цялата болка, която младият Носака преживява със семейството си, а след това и без него, както милиони други в Япония и по света по това време.

Самотен кит, който брани с живота си своята любима от торпедата в океана.
Майка, която спасява детето си от пламналите край тях дървета със сълзите си.
Вълчица, която намира и се грижи за изоставено човешко дете.
Човек, който жертва себе си, за да спаси обречения на смърт слон от зоологическата градина.
Деца, които правят балони-бомби.
Момчета под осемнадесет години, изпратени на камикадзе мисии.
Американски военнопленник, който намира топлинка в компанията на японско момиченце останало само след бомбардировките…

Историите могат да разбият сърцето на читателя, но греят с една постоянна светлинка – надеждата, че любовта във всички нейни измерения, е дала покой на милиони самотни и отчаяни души. И молбата – не забравяйте историята, за да не я повторите. Научете се от нея.
“Все още не мога да изляза от опожарените развалини.”
Акиюки Носака, 2014 година