Илюстрирана от Грег Хилдебранд
- Разкажи му как попадна тук - рече феята.
Пинокио й разказа тъжната си история и добави, че е изгубил четирите си жълтици. Това беше лъжа, тъй като те лежаха в джоба му.
Докато говореше носът му взе да расте. Колкото повече лъжеше, толкова по-дълъг ставаше.
Феята го гледаше и се смееше.
- Защо ми се смееш? - попита дървеното човече, много уплашено от растящия си нос.
- Смея се на лъжите ти - каза феята.
- Откъде знаеш, че лъжа? - попита Пинокио.
- Лъжите, момчето ми, се разпознават веднага. Те са два вида - едните имат къси крака, другите дълги носове. Сегашната ти лъжа е от вторите.