Албум с репродукции френския художник Клод Лорен → Обява 42225845

Клод Лорен (ок. 1600 г. – 23 ноември 1682 г.) е френски живописец,
рисувач и гравьор от епохата на барока. Той прекарва по-голямата част от
живота си в Италия и е един от първите значими художници, освен
съвременниците си в холандската живопис от Златния век, които се
концентрират върху пейзажната живопис. Пейзажите му обикновено се
превръщат в по-престижния жанр на историческата живопис чрез добавянето
на няколко малки фигури, които обикновено представляват сцена от
Библията или класическата митология.

До края на 30-те години на XVI в. той се утвърждава като водещ
пейзажист в Италия и получава големи хонорари за работата си. Постепенно
пейзажите му стават по-големи, но с по-малко фигури, по-внимателно
нарисувани и изработени на по-ниска цена. Като цяло той не е новатор в
пейзажната живопис, с изключение на въвеждането на слънцето и слънчевите
лъчи в много картини, което преди това е било рядкост. Днес той се
смята за френски художник, но е роден в независимото Лотарингско
херцогство и почти цялата му живопис е създадена в Италия; до края на
XIX в. е смятан за художник от „Римската школа“. Меценатите му също са
предимно италианци, но след смъртта му става много популярен сред
английските колекционери и в Обединеното кралство се съхранява голяма
част от творбите му.

Той е плодотворен автор на рисунки с перо и много често монохромни
акварелни „багри“, обикновено кафяви, но понякога и сиви. Понякога се
използва креда за подрисуване и може да се използва бяло подчертаване в
различни медии, много по-рядко други цветове, например розово. Те се
разделят на три доста ясно изразени групи. На първо място са голям брой
скици, предимно на пейзажи, които очевидно много често са правени на
място; те са били обект на голямо възхищение и са повлияли на други
художници. След това има етюди за картини, с различна степен на
завършеност, много от които очевидно са правени преди или по време на
процеса на рисуване, но други може би след като той е приключил. Това
със сигурност е случаят с последната група – 195-те рисунки, отразяващи
завършени картини, събрани в неговата Liber Veritatis (сега в Британския
музей). Той създава над 40 офорта, често опростени версии на картини,
главно преди 1642 г. Те са му служили за различни цели, но днес се
смятат за много по-маловажни от рисунките му. В началото на кариерата си
рисува фрески, които играят важна роля за утвърждаването на репутацията
му, но вече почти всички са изгубени.

Най-ранните биографии на Клод са в „Teutsche Academie“ на Йоахим фон
Сандрарт (1675 г.) и „Notizie de’ professori del disegno da Cimabue in
qua“ на Филипо Балдинучи (1682-1728 г.). И Сандрарт, и Балдинучи
познават лично художника, но в периоди, които се различават с около 50
години, съответно в началото на кариерата му и малко преди смъртта му.
Сандрар го познава добре и живее известно време с него, докато Балдинучи
вероятно не е бил в близки отношения с него и черпи голяма част от
информацията си от племенника на Клод, който живее с художника.

На надгробната плоча на Клод като година на раждане е посочена 1600
г., но съвременни източници посочват по-късна дата – около 1604 или 1605
г. Роден е в малкото селце Шаман, Вогези, тогава част от Лотарингското
херцогство. Той е третият от петимата синове на Жан Желе и Анна Падосе.

Разказът на Сандрар за ранните години на Клод обаче е доста
по-различен и съвременните изследователи обикновено предпочитат този
разказ или се опитват да комбинират двата. Според Сандрар Клод не се
справя добре в селското училище и е даден за чирак на сладкар. Заедно с
компания от колеги готвачи и пекари (Лотарингия се е славела с висока
репутация на сладкиши) Клод пътува до Рим и в крайна сметка е нает като
слуга и готвач от Таси, който в някакъв момент го превръща в чирак и го
учи на рисуване и живопис. Както Валс, така и Таси са били пейзажисти,
като първият е бил много неизвестен и е създавал малки произведения,
докато Таси (известен като изнасилвача на Артемизия Джентилески) е имал
голяма работилница, специализирана в стенописи в дворци.

По време на пътуванията си Клод отсяда за кратко в Марсилия, Генуа и
Венеция и има възможност да изучава природата във Франция, Италия и
Бавария. Сандрар се запознава с Клод в края на 20-те години на XVI в. и
съобщава, че по това време художникът има навика да прави скици на
открито, особено на зазоряване и по здрач, като прави маслени етюди на
място. Първата датирана картина на Клод, „Пейзаж с говеда и селяни“
(Музей на изкуствата във Филаделфия) от 1629 г., вече показва добре
развит стил и техника. През следващите няколко години репутацията му
непрекъснато расте, за което свидетелстват поръчките от френския
посланик в Рим (1633 г.) и от краля на Испания (1634-35 г.). Балдинучи
съобщава, че особено важна поръчка идва от кардинал Бентиволио, който е
впечатлен от двата пейзажа, нарисувани от Клод за него, и препоръчва
художника на папа Урбан VIII. През 1635-1638 г. за папата са нарисувани
четири картини – две големи и две малки върху мед.

От този момент репутацията на Клод е гарантирана. След това изпълнява
много важни поръчки, както италиански, така и международни. Около 1636
г. започва да каталогизира творбите си, като прави рисунки с перо и
миене на почти всички свои картини в момента на завършването им, макар и
невинаги във варианти, а на гърба на повечето рисунки изписва името на
купувача, невинаги достатъчно ясно, за да може да се идентифицира сега.
Този том Клод нарича Liber Veritatis (Книга на истината).

През 1650 г. Клод се премества в съседна къща на Виа Паолина (днес
Виа дел Бабуино), където живее до смъртта си. Художникът никога не се
жени, но през 1658 г. осиновява сираче – Агнес, което може би е дъщеря
на Клод, която има слуга със същото име. Синовете на братята на Клод се
присъединяват към домакинството през 1662 г. (Жан, син на Денис Геле) и
около 1680 г. (Йозеф, син на Мелхиор Геле). През 1663 г. Клод, който
страдал много от подагра, се разболява тежко, като състоянието му става
толкова тежко, че той съставя завещание, но успява да се възстанови.
След 1670 г. рисува по-малко, но сред творбите, завършени след тази
дата, са важни картини като „Изглед на крайбрежието с Персей и произхода
на коралите“ (1674 г.), нарисувана за прочутия колекционер кардинал
Камило Масимо, и „Асканий стреля по елена на Силвия“ – последната
картина на Клод, поръчана от принц Лоренцо Онофрио Колона, най-важния му
покровител през последните години. Художникът умира в дома си на 23
ноември 1682 г. Първоначално е погребан в Тринита дей Монти, но през
1840 г. останките му са преместени в Сан Луиджи дей Франчези.

При смъртта си притежава само четири от картините си, но повечето от
рисунките си. Освен Liber Veritatis много от тях са в подвързани томове,
като в инвентарния опис се споменават 12 подвързани книги и голям
„калъф“ или папка с разгънати листове. Пет или шест големи подвързани
тома са останали на наследниците му, включително книгата „Тиволи“,
книгата „Кампаня“, ранната скицница и „албум за животни“, които сега са
разбити и разпръснати, въпреки че съдържанието им е било до голяма
степен реконструирано от учените, тъй като листовете са били номерирани.