ОСТАВАТ
00часа
00мин.
00сек.
до големите отстъпки на
Ден за разпродажби

Нунче, внучката на дядо Качи - Ваня Петкова → Обява 43116142

Нунче, внучката на дядо Качи - Ваня Петкова
гр. София Наблюдавай

Публикувана/обновена на 09 септември в 13:50 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Други
Отлично запазена книга.

За изданието
  1. Издателство
    Народна младеж
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1968 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    57
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Мира Йовчева
  8. Категория
    Детско-юношеска литература

  9. Дебелина (мм)
    5
Петкова, Ваня (рождено име Хатиджа Скендербег Садик) (София, 10.07.1944 - Първомай, 26.04.2009). Завършва гимназия в София (1962) и славянска филология с втора специалност немска филология в Софийския университет (1967). Редактор в сп. "Славейче" (1966-1968), кореспондент-преводач в българското посолство в Хартум, Судан (1969-1972), редактор във външния отдел на в. "Литературен фронт". Специализира испански език и литература в Института за чужди езици "Хосе Марти" в Хавана, Куба (1974-1978) и арабски език в Дамаск (1989-1991). Редактор в отдел "Поезия" (1978-1990) на сп. "Съвременник". Редактор и кореспондент във в. "Литературен фронт" и "Работническо дело". Последните години от живота си работи като кореспондент във в. "Труд". Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти. Ваня Петкова е автор на 40 стихосбирки, басни, няколко романа, между които и документално-публицистичната книга за Куба "Венсеремос" (1980).

За първи път печата есе и стихотворение през 1957 във в. "Средношколско знаме". Сътрудничи на почти всички периодични издания, излизащи до 90-те години. Дебютната ѝ книга е "Солени ветрове" (1965). Поезията на В. Петкова се отличава с подчертана виталност, оригинална тематика и образност. В първите си стихосбирки поетесата взривява традиционните представи за благопристойна и нравствена творческа позиция. Стреми се да утвърди в поезията си еротичното начало в любовта и свободното човешко общуване, но свързани с личната отговорност към хората (стихосбирките от 1967 "Куршуми в пясъка" и "Грешница"). Събрала полюсите на критическите оценки - от гневно отрицание до възторжена апологетика, Петкова създава смут в литературнокритическите среди. За писането ѝ Енчо Мутафов твърди, че поетесата говори истини, които не смайват, но имат свое вътрешно горене и като начин на чувствителност са неповторими по свой начин. В друга рецензия Драган Ничев отбелязва, че не можеш да бъдеш новатор там, където други с трясък са се провалили чрез еротичните си литературни упражнения. "Грешница" се явява най-яркият синтез на поетичните ѝ тежнения от онова време, но и в "Привличане" (1967) акцентите в лириката ѝ са вече ясно оформени. "Грешница" е показателна за стремежа на новата женска лирика да намери свое свободно пространство, да протестира срещу полагането ѝ в определени традиционни схеми; показателна е и за радикалната патетика на поетесата.

Стиховете на В. Петкова за любовта възпяват еротичната връзка между хора, разделени от граници и предразсъдъци, цвят на кожата, но обитаващи обща планета. Морето в нейните творби е праизточник на живота, край който лирическата героиня става "мигом първата жена". В стихосбирката "Синята книга" (1980) поетесата задълбочава своето "потъване" в морското пространство, където образът на любимия и образът на морето са органично преплетени в емоционалните нюанси на носталгията, невъзвратимото сбогуване с любовта, погълната от агресивната мощ на вълните. Своеобразното визионерство кара поетесата да се вижда отвъд материята, отвъд плътта в едно поетическо движение към природата. А природата в нейната поезия е лоното, в което тя се връща, за да събере сили и отново да се върне при морето. В. Петкова публикува и книга с лирически есета, посветени на куба "Venceremos".

Посмъртно излизат поетическите сборници "Златна ябълка" и "Арменска песен". В книгата, озаглавена "И ние сме България" и предвидена като серия новели и романи, са публикувани стихотворения, кратки пътеписни бележки, разкази за мюсюлманите в Родопите. В тези разкази е поместена горчивата тежест на живота, затиснала хората под обезлюдеността не само на къщите, но и под безперспективността, с която сякаш са орисани техните деца. Това е книгата, която авторката не успява да довърши.

Съставител е на антологията "Съвременни арабски поети" (1968). Преводач от руски, украински, сръбски, арабски, арменски, английски, немски и испански.

Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на араб., арм. и яп. ез.

Преглеждания: 206
Още обяви в Bazar.BG
Цена
Цена:
20 лв
233 рейтинг
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:08 ч.
6352 обяви на потребителя
Съобщи за нередност!