Предговор (Азазел)
През 1980 г. един джентълмен на име Ерик Потър ме помоли да напиша поредица истории-загадки и да му предлагам по една месечно за списанието, което той издаваше. Аз приех, защото ми е много трудно да казвам "не" на симпатични хора (а всички издатели, с които съм се срещал, са били все симпатични).
Първата история, която написах, беше от вида фантазия-загадка и в нея се разказваше за едно малко дяволче, високо около два сантиметра. Нарекох я "Равен резултат", Ерик Потър я одобри и я публикува. Тя беше за един господин на име Грисулд, който е разказвач и трима мъже (между които и един герой в първо лице - това съм аз, въпреки че не се упоменавам по име), които са негови слушатели. Четиримата се срещат всяка седмица в "Юниън клуб" и намерението ми бе да да продължа да описвам историите на Грисулд, разказвани там.
Когато обаче се опитах да напиша втора история, в която да участва малкото дяволче от "Равен резултат" (новата история бе озаглавена "Една песенна нощ"), Ерик каза "не". Очевидно, мъничко фантазия е добре дошла веднъж, но той не искаше това да се превръща в навик.
Ето защо оставих "Една песенна нощ" настрана и продължих да пиша поредицата от истории-загадки без каквито и да било примеси на фантазия. Тридесет от тези истории, които Ерик настояваше да не бъдат по-дълги от 2000-2200 думи, накрая бяха събрани в книгата ми "Загадките на "Юниън клуб". В нея обаче не включих "Равен резултат", тъй като ставаше дума за малък дявол и не подхождаше на другите истории.
Междувременно мислех какво да правя с "Една песенна нощ". Мразя да оставям неоползотворени неща и не можех да понеса това, което съм написал, да остане непубликувано. Ето защо отидох при Ерик Потър и го попитах: "Разрешаваш ли да публикувам някъде другаде оная «Песенна нощ», която ти отхвърли? ". "Разбира се, стига да промениш имената на героите. Искам твоите истории за Грисулд да присъстват само в моето списание."
Така и направих. Промених името на Грисулд в Джордж и запазих аудиторията му, но я сведох само до един слушател, героя в първо лице, който бях самият аз. Продадох "Една песенна нощ" на "Списание за фантазии и научна фантастика" ("Ф и НФ"). После написах друга история от този род и вече замислях "Истории на Джордж и Азазел". Азазел е името на дяволчето. Една история, озаглавена "Усмивката която погубва", също продадох на "Ф и НФ".