В романа "Човекът, който се смее"/1869/ Юго пресъздава ожесточената борба, която се води в Англия след Революцията /1648/ между потомствените благородници, които се стремят да възстановят привилегиите и властта си, и бунтовно настроеното простолюдие, което отхвърля опеката на феодалната знат и въстава срещу реставрацията на монархията. Романистът ни въвежда в смутната социално нравствена атмосфера на "епохата на компромисите", отвоювани с кървави стълкновения, в която царстват хаоса, съзаклятията и тайните братства, платените отмъстители и наемните убийци. Той се интересува от противопоставящите се морални тенденции в самобитния "дух на времето" - властолюбието, алчността и лицемерито на аристократичното съсловие се сблъскват със свободолюбието, честността и устрема към справедливост на хората от простолюдието.
Още като невръстно дете Гуинплейн е бил отвлечен от разбойници и подложен на жестока хирургическа операция: зловещите "компрачикоси", търговци на деца, са обезобразили лицето му като са врязали в чертите му неизменна усмивка, с която нещастното дете по-късно ще трябва да забавлява любителите на панаирджийските зрелища. Сред простолюдната публика той придобива известност с прозвището "Човекът, който се смее". По време на непрестанните му скитания по панаирите съдбата го сближава с красивата сляпа девойка Деа, чиято участ е сходна с неговата. Двете осиротели деца все пак имат щастието да попаднат под милосърдното покровителство на добродушния скитник мъдрец Урсус, който се представя с тях на импровизираните театрални сцени. По панаирите трогателното самодейно актьорско трио представя най-често пиеската "Победеният хаос", в която се възхвалява в опростена интрига неизменната победа на духа над материята. Поучителната притча се приема с простодушен възторг от зрителите и славата на непрекъснато усмихващият се Гиунплейн се разпространява бързо из страната.