Алексис Зорбас - Никос Казандзакис → Обява 43910760

Алексис Зорбас - Никос Казандзакис
гр. София Наблюдавай

Публикувана/обновена на 09 септември в 13:49 ч.

Състояние
Използвано
Доставка
Купувача
Вид
Други
Отлично запазена книга.

За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    311
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Георги Куфов
  8. Художник
    Никифор Русков
  9. Категория
    Класика
  10. Дебелина (мм)
    16

И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.

"Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата", Елени Казандзаки

Тръгнете боси, стъпете смело и усетете тази любима на поколения история за Зорба

Запознах се с него в Пирея. Бях отишъл на пристанището да взема кораба за Крит. Наближаваше да съмне. Валеше. Духаше силен вятър и морските пръски достигаха чак до малкото кафене. Стъклената врата беше затворена и въздухът беше изпълнен с тежка, спарена миризма на хора и градински чай. Навън беше студено и стъклата се бяха изпотили от дъха на посетителите.

Пет-шест немигнали през цялата нощ моряци с кафяви, изплетени от козя вълна фланели, пиеха кафе и градински чай и гледаха през изпотените стъкла морето.

Рибите, замаяни от ударите на бурята, бяха потърсили убежище по-надълбоко, в тихите води, и чакаха светът горе да се успокои, а рибарите, натъпкани по кафенетата, чакаха и те края на божествената тревога, та рибите да се престрашат и да се изкачат на повърхността на водата, за да клъвнат. Калканите, морските дяволи, скатовете се завръщаха от нощните набези да спят. Разсъмваше се. Стъклената врата се отвори: един нисък, изпечен пристанищен работник влезе - гологлав, бос, целият изкалян.

- Ей, Костандис! - извика един стар морски вълк със синьо наметало. - Какво правиш, бре?
Костандис се изплю сърдито.
- Какво да правя? - отвърна той. - Добър ден, кафене! Добър вечер, къщо! Добър ден, кафене! Добър вечер, къщо! Ето живота ми. Работа - йок!

Неколцина се засмяха, други поклатиха глава, изругаха.

- Животът е доживотен затвор - каза един мустакат мъж, който беше получил философското си образование при Карагьоза. - Доживотен затвор, проклет да бъде!

Мека синьо-зелена светлина заля мръсните стъкла, влезе и тя в кафенето, провеси се по ръце, носове и чела, скочи на огнището, пламнаха бутилките. Електрическите лампи загубиха силата си, намигналият махмурлия кафеджия се протегна и ги угаси.

За миг настъпи тишина. Всички очи се вдигнаха и погледнаха навън разкаляния ден. Чу се шумът на вълните, които се разбиваха с рев, и гъргоренето на няколко наргилета в кафенето.

Старият морски вълк въздъхна.

Преглеждания: 223
Още обяви в Bazar.BG
Цена
Цена:
12 лв
233 рейтинг
Книгите на Митака
В Bazar.BG от 17 ноември 2018г.
Последно активен днес в 00:14 ч.
6092 обяви на потребителя
Съобщи за нередност!