Скритият дар - 101 притчи за истински ценното в живота - Джериес Авад → Обява 44051044

"Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил."

Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие дар - онова, което винаги сме искали, или онова, от което наистина имаме нужда. Само трябва да имаме смелостта да надникнем в кутията.

"Скритият дар" е колекция от 101 притчи, които Джериес Авад събира от близо и далеч. Той искрено се надява, че те ще ви вдъхновят да търсите и откривате необикновеното в обикновените неща, защото както се казва в една от историите: "Ако вашият подарък не е опакован така, както сте очаквали, то е защото е бил опакован много по-добре".

Една част от историите в книгата са във вид на басни, други наподобявят класически арабски приказки, а трети са със съвременен сюжен и герои. Истинските автори на тези притчи са неизвестни, а корените на някои от тях водят чак към Месопотамия, Източна Азия и Древна Гърция. Всички те обаче си приличат по това, че носят есенцията на натрупан в продължение на столетия опит. Историите са дълбоко човешки и разказват за всекидневни ситуации - за обидата, нанесена от приятел, кражбата и прошката, конфликтите между роднини, семейните отношения, успеха и разочарованието от провала. Има обаче и такива, в които действието се развива например в Рая и Ада, или във въображаемата страна, където живеят човешките чувства. Тези "нереални" истории са не по-малко интересни, защото ни карат за се замислим за вечната борба между доброто и злото, за важните неща в живота си, за онова, което имаме, а понякога не оценяваме, и за другото, което нямаме, но може би без него ни е по-добре.