Малки семейни хроники - Ироничен роман - Павел Вежинов → Обява 44193918

"В събота срещу неделя сънят му беше лек като тънките изпарения над реката рано сутрин, преди да изгрее слънцето. Той я сънуваше и тая нощ, спокойна и тиха, с бледи искрици, които блясваха от време на време там, където рибите докосваха гладката повърхност на водата. Една голяма риба с тъмен гръб плуваше лениво в плитчината. Тя не беше гладна, не търсеше нищо, просто й беше приятно да плува в светлата вода с едва доловими движения на опашката си. Той така се развълнува, че се събуди. Винаги такива неща му се присънваха в събота срещу неделя и дори насън усещаше как се разтуптява сърцето му."