Литературни портрети /Максим Горки/ → Обява 44265490

Автор: Максим Горки

Корици: Твърди

Страници: 332

Формат: 207/135/23 мм

Състояние: Отлично, Няма подчертавани, попълвани, разкъсани или прегънати страници. Здраво книжно тяло. Запазена външна обложка.

Руският писател, драматург и обществен деец Максим Горки е роден на 16 март 1868 година в Нижни Новгород. Истинското му име е Алексей Максимович Пешков. Рано остава сирак. Иска да учи, но се налага да работи за да се изхранва. Обича да чете. Опознава живота. Пътува много - от Казан през Донските степи, Украйна, Южна Бесарабия, Крим до Северен Кавказ и Тифлис. Общува с революционни дейци, участва в нелегални кръжоци.

През 1887 г., отчаян от немотията, непосилния труд и несподелена любов, прави опит да се самоубие, но оживява. Заради революционна пропаганда е арестуван. Дълго след това остава под надзора на полицията. Пише първия си разказ - "Макар Чудра", публикуван в тифлиски вестник през 1892 г., под псевдонима Горки. По това време създава и поемата си "Момичето и смъртта", отпечатана по късно - през 1917 г.

Двутомникът "Очерци и разкази" (1898) е посрещнат с възторг от читателите и критиката. През 1901-1902 г. в Московския художествен театър са поставени с голям успех пиесите му "Еснафи" и "На дъното".

И днес се четат и препрочитат най-блестящите му романтични разкази: "Старицата Изергил" (1895), "Песен за сокола" (1895), "Песен за Буревестника" (1901).

През 1902 г. е избран за почетен член на Академията на науките, но по искане на Николай ІІ този избор е обявен за недействителен. В знак на протест А. П. Чехов и В. Г. Короленко напускат академията.

През 1905-1906 година - след въстанието на декабристите - писателят безуспешно се опитва да предотврати кръвопролитията. За призива си против потисничеството на руския император е затворен в Петропавловската крепост. През октомври 1905 г. участва в създаването на вестник "Нов живот", ръководен от В. И. Ленин. През 1906 г. заминава за САЩ. Пише призиви за защита на руските революционери и очерци за Америка.

Болен от туберкулоза, Максим Горки заминава за Италия. На остров Капри живее седем години.

След амнистията през 1913 г. се завръща в Русия. В навечерието на Първата световна война пише "Приказки за Италия" (1910-1911). Сътрудничи на болшевишките вестници "Звезда" и "Правда". През 1915 г. основава "Летопис", ръководи литературния отдел на списанието.

Създава своята автобиографичната трилогия "Детство" (1913), "Сред хората" (1916), "Моите университети" (1922).

След революцията през 1917 г. се занимава с културно-просветна дейност. По негова инициатива се създава "Свободна асоциация за развитие и разпространяване на положителни науки", в която се включват учени и писатели.

По време на Гражданската война Горки успява да спаси от гладна смърт много учени, писатели и художници. Защитавал интелигенцията от необосновани репресии.

Той е един от организаторите на издателство "Всемирная литература".

Създава литературни портрети на В. И. Ленина, Л. Н. Толстой, В. Г. Короленко, "Руски приказки" (1912, 1917). Не успява да завърши четвъртата част на романа-епопея "Животът на Клим Самгин" (1925-1936).

Лекува се в Чехословакия и Германия, а от 1924 г. живее на остров Соренто.

Пише и няколко приказки за деца: "Врабчето" (1913), "Приключенията на Евсейко" (1912), "Самовар" (1913), "За Иванко глупака" (1918), "Яшка" (1919).

Максим Горки ръководи Първия конгрес на съветските писатели през 1934 г. и създадения по негова инициатива Съюз на писателите.

Умира на 18 юни 1936 г. в градчето Горки край Москва.

Моля, запознайте се и с другите ми обяви. Предварително Ви благодаря.