ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ПРОСТИТУТКА Александър Хараланов → Обява 44297132

Издателство Спектър София 1991 г.
Страници 127 Корици Меки
Категория Любовни романи
Формат 84/108/32
Както обикновено, събудих се към обед, и то в своето си лелгло – нещо, което е особено приятно за мен. Боли ме главата, защото снощи пих 50 грама някакъв алкъв алкохол, а после чаша бира струва ми се. Не мога да си отворя напълно очите. През открехнатата тераса долита чуруликането на птиче. Действа ми като будилник. Напипвам копчедто на касетофона. Тутакси прозвучават някакви глупави, глупави, глупавии новини. Това вече е напълно достатъчно залитаща да се отправя към банята. Дремейки се изпишквам, а след това вземам освежителен, хладен душ. Кожата ми изтръпва, а банята замирисва на сапун.
Докато простирам праното си бельо, някой звъни на вратата. Отварям и както съм рошава подавам глава навън. Хазяйнът. Просто бях забравила, че днес е 2ри ден за плащане на наема. Казва ми нещо от рода на „хубава си като ябълка“ и пристъпя напред,без да см го поканила. Естествено – каня го – около 60год. Сух,застаряващ мъж с бяла коса и мустаци. Ухилен е до уши. Още пред вратата опипва гърдите ми и ми шепне нещо в ухото. После ме тупва закачливо по задника и влиза забързан в стаята. Сяда на неоправеното легло, разперва ръце и виква:ела при мене миличка. Очите му искрят, цялото му същество сияе.
Аз съм само по един тънък халат, а отдолу гола-голеничка. Дръпвам бавно колана и халата се разтваря пред жадния поглед на хазяйна. Правя това, защото ми доставя удоволствие да виждам как полудява от нетърпение. После се отпускам в обятията му. Оставям се да ме целува и гали, колкото и където поиска. Аз само му помагам да се съблече и се нагаждам за позата, която сам избира /най-често класическата/ щом прониква в мен усещам че възбудата не е толков силна, колкото желанието му. Това ми е приятно и аз го целувам нежно по врата. Той ме люби бурно, но не грубо, по тчлото ми се разливат леки топли вълни. Не правя повече нищо, просто затварям очии и го чакам да свърши, което той не след дълго възвестява с глух пронизителен вик. После замира за миг върху мен и бавно успокоява дишането си.
Винаги ме учудва праволинейността му след акта. Става, измива се, облича методично дрехите си и промърморва:“Айде ще се видим следващия втори" и излиза, без да го изпращам. И днес, това се повтаря. Много е стриктен. Макар че знае каква съм, винаги идва при мен само на 2-ро число – за плащането на наема. Не ми е досаждал. Това ми харесва. Гарсониерата, в която живея, е доста прилична и аз предпочитам да плащам наема по този начин. В края на краищата, грехота е да давам пари при моята професия.Вземам си душ и отново обличам халата. Кафемелачката, кафеварката, приятно ухание на кафе и аз – в малката кухничка. Отпивам с облекчение от ароматната течност и запалвам цигара. Касетофонът нещо свирука от другата стая. Един часът на обяд. Днес не ми се работи, но няма как поела съм вече ангажименти. Телефонът звъни. „нели – чувам отсреща – ники е. Не се ли сещаш, дето се запознахме в спортния магазин. Искаш ли да се видим?“. Обяснявам му че искам, но съм много заета, а той жално се тюхка и цъка с език. Много свястно момче – студент втори курс, кестенява коса, с гълъбови очи и пълна чанта с учебници. Щом го видях, ми хареса. Не съм спала с него. Предполагам, че още е девствен. Разбираме се за края на седмицата.
После... после... какво беше? А, да. Точно в 4 пред кабинета на професора... С професора се знаем от студенските ми години. Тогава срещу 100 лв можеше да прави с мен каквото си поиска. Тогава все още наистина можеше... днес, той е на възраст, но все още продължава да си плаща за малкото удоолствия, които са му останали. ...
щом влизам, завърта ключа на вратата и сваля очилаата си. Любим се,ако това може да се нарече любене, на кожената кушетка, където сядат студентите по време на изпит. Той ме съблича чисто гола, като ме опипва цялата и шепнешком повтаря „ох,нели, вие сте само за любов“. Смъква надолу панталона и гащите си, без да ги събува, а аз се опитвам да го възбудя доколкото мога с ръце. Това продължава доста дълго, от което чак се задъхвам. После следва едноминутно полулюбене – полулигавене, което ми е крайно неприятно, защото оставам напълно незадоволена. Естествено не му показвам това. Напротив, изохквам няколко пъти, от което той свършва без време.
Тръгвам си веднагам тъй като не мога да се търпя мръсна, а в института няма човек къде спокойно да се измие. Шофьрът на таксито получава солиден бакшиш, от което му става ясно каква съм. Някъде към 6 отивам на козметик, после минавам по магазините, после... после на дискотека със Силвия, после Жоро, моят шофьор ме докарва до вкъщи заедно с възрастния грък с белег на дясната буза. Като се изкльюат 50$ не се случва нищо интересно. Какво да се прави, днес ми върви на старци... не ми се пише повече. Заспивам. Лека нощ.