Нощен ездач - Робърт Пен Уорън → Обява 44326356

Слово за Робърт Пен Уорън

Още в 1924 година, преди Робърт Пен Уорън да е завършил учението си в университета Вандербилт (Нашвил, Тенеси), младият тогава поет Алън Тейт изрича пред също така младия критик Доналд Дейвидсън (сетне и тримата се обединяват около прочутото списание "Фюджитив", т.е. "Беглец", което ще стане духовен център на т.нар. "нова критика" в САЩ) следните пророчески думи: "Пен Уорън е очебийно по-талантлив от всички нас. Наблюдавай го - отсега нататък творчеството му ще се отличава с нещо, което никой от нашия кръг няма да постигне - сила". Тогава въпросното лице е само на 19 години. Ще изтече много вода и чак през 1988 г., сиреч едва в наше време, Робърт Пен Уорън ще отстъпи мястото си на пръв поет - лауреат на Съединените щати, на поета Ричард Уилбър.

Изцяло южняшки по своята вътрешна природа, сантиментално и фатално белязани от историческата съдба на този противоречив регион, зареден с толкова много страдание и възвишени надежди, угризения и страстен повик за опазване на човечното у човека, групата "бегълци" около сп. "Фюджитив" ще се втурне с цялата искреност на чувствата, на която са способни, към една идея, колкото социално осъдена, толкова и антично присъща на честния, още непредубеден творец: традиционната взаимовръзка между човека и земята. Навярно тъкмо затова те ще бъдат наречени "аграрници". Очевидно повлияни от идеите на Т. С. Елиът, те дълбоко ще преживяват ужасяващата мисъл, че губят всякаква вяра в стойностите на модерния свят; необходимостта от ръководна сила за действие ще ги накара да се обърнат към традицията и към една обединяваща система от митове. Тъй като съвременното индустриализиране на живота, но заедно с това и на човешката мисъл, рязко се отграничава от традиционните ценности, за тях не остава нищо друго, освен да се върнат, за да ги преутвърдят наново, към принципите и взаимоотношенията, които са определяли стойностната система на Юга отпреди Гражданската война - не толкова като арена на расови противоречия, колкото като идилична картина на някаква нова и възвишена "Аркадия". Аграрниците, а сред тях и Робърт Пен Уорън в своята младост, ще изпитват мъчителната нужда да възстановяват нарушената от промишлената държава връзка между Човек и Природа. В своите съчинения "новите критици" не крият зависимостта на литературните си анализи от историческите и етични традиции, разглеждани от една специфично южняшка гледна точка. Това е позиция, която възприема общественото устройство като основаващо се на класическите разбирания за властта, като система от ценности и преклонение пред разума, наново изведени, формулирани и противопоставени на конкурентните агресивни стандарти на Севера. В критичните си анализи споменатият вече Алън Тейт все пак допуска и един компромис (какъвто ще направи и Робърт Пен Уорън) - известно примиряване между изискванията на съвременното, новото, с повелите на традиционния формален порядък. При това в традицията той иска да види не онова, което модернистите (т.е. критиците от Севера) свързват с южняшкия консерватизъм, а положителното начало, морално противопоставящо се на утилитарния материализъм.