Най-добрата страна на болката е, че ти дава възможност да погледнеш живота си отгоре и да видиш как си стигнал до този момент. Да мислиш и да анализираш. И разбира се, да получиш наградата за това – урока, който осмисля страданието ти.
Този път болката беше толкова силна, че не ми остави друг избор, освен да седна и да мисля. Но не исках да спирам дотам. Исках да закотвя урока в съзнанието си, както казват – да го татуирам на мозъка си, така че да си гарантирам, че повече никога няма да повторя грешката.
Исках и нещо повече – да се върна назад и да направя това за всички други уроци, с които съм се сблъсквал през годините. Да ги събера на едно място и да си създам Кодекс на живота, към който да се връщам не само когато пред мен има трудност, а регулярно, за да може наученото винаги да стои в съзнанието ми. Вярвам, че този кодекс ще ти бъде полезен, на който и етап да се намираш от приключението, наречено живот.