Подземните тайни на румънския сфинкс → Обява 44424122

Гробницата на богинята Бастет в Странджа планина близо 40 години предизвиква интереса на археолози, историци, туристи, мистици и любители на конспиративни теории. Датирана от времето на древните траки, гробницата на мистичната Бастет не е добре проучена и до днес, а резултатите от направената в началото на 80-те години на ХХ век експедиция са засекретени след смъртта на Людмила Живкова и остават тайна и до наши дни.

Тя не е египетска царица, както смятат мнозина, а богиня, полуобожествена личност, чийто баща е с тракийски корени, а майка й с юдейски“, разказва Григор Попов от отдел „Туризъм“ в община Малко Търново. „В този район навремето е властвала тракийската владетелка Калеомастра. Нейна „дясна ръка“ е бил бащата на Бастет. При управлението на Клеомастра се взело решение за преход с цел преселение към Египет – траките, освен изключителни воини, са били и добри търговци – търгували са активно с Египет.

Така децата му, сред които и Бастет, получили статут на принцове и принцеси. Стигнали до Египет и се заселили по поречието на Нил. Оттам идва схващането, че Бастет е била египетска царица или принцеса.

В Египет фараони са ставали главно мъже,жените са били няколко нива по-надолу, но са можели да бъдат главни жрици на определени религиозни течения.

Бастет е била избрана за върховна жрица точно на такова течение, което почита котките – свещени животни в Египет. Оттам идва заблудата, че тя е била божеството, а всъщност тя е медиаторът, връзката между земното и небесното, главната представляваща.

Един ден Бастет почувствала, че краят й наближава. Казала на баща си, че кончината й е близо и го помолила да бъде погребана там, където е родена – в Странджа.

Той дал съгласието си и Бастет се обърнала към хората си: тези, които желаят, могат да останат в новите си поселения в Египет, а останалите да я придружат по обратния път към Странджа.

Поради голямата почит, която имали към личността на Бастет, повечето преселници – около 300 души, тръгнали обратно и пренесли тялото й до Странджа. Минали целия път по суша и вода, но като се завърнали в Странджа започнали боеве с други племена, които междувременно се заселили по тези територии. Хората на Бастет победили и построили гробница на Бастет.

В края на 70-те години на ХХ век антична карта за гробницата на Бастет, нарисувана върху кожа, попада в ръцете на иманяр, който в продължение на 2-3 години търси описаното място в Странджа. Накрая, обеззверен от напразните усилия, решава да отиде и да сподели всичко, което знае, с властите. Разказва къде е ходил, какви предположения има и какво е търсил, показва документите, но го прогонват с насмешка и го предупреждават, че ако продължи да се рови из планината, ще бъде арестуван.

За случая се разчува по високите етажи в София, научават Кръстю Мутафчиев и Людмила Живкова. Историчка, изкуствоведка и управляваща държавната културна политика, дъщерята на тогавашния държавен ръководител Тодор Живков в онзи момент е начело на Комитета по култура.

Кръстю Мутафчиев пък оглавява отдел „Културно наследство“ в Комитета. Семейството на държавния глава му поставя задача на всяка цена да се опита да върне в страната 60-70% от изнесените зад граница артефакти и находки. Мутафчиев е приближен на Людмила Живкова и неин съветник

Когато историята с иманяря от Странджа достига до ушите на Кръстю Мутафчиев и Людмила Живкова, е разпоредено той да бъде задържан и разпитан. Мутафчиев и Живкова се опитват сами да открият мястото на гробницата на Бастет с помощта на картата на иманяря, но без успех. Така решават да отидат при пророчицата Ванга. Тя ги посреща, като им казва, че знае кои са и за какво са дошли.

„Разказва им, че преди хилядолетия по вода в Странджа идват хора от Египет – високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси, с маски на лицата. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства – злато, книги, оръжие – много!

Дошлите от Египет пренесли и саркофаг, в чиято вътрешност било изписано тайно знание за историята на човечеството две хилядолетия назад и две хилядолетия напред. Но писмеността в този саркофаг не можела да бъде разчетена.

Според Ванга времето за това още не било дошло, макар в символите да се съдържало много важно познание. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено, пояснила Ванга“, разказва Виктория Колева, експерт по туризъм в община Малко Търново.

Ванга предупреждава дошлите от София, че това, с което ще се захванат, не е по силите им. Покоят не бива да се нарушава, не бива „да се бърничка“, казва пророчицата, но въпреки това ги насочва да търсят в района на местността Градището край Малко Търново. „Там горе ще чакате слънцето и луната да ви покажат къде да търсите“, съветва ги пророчицата и им казва, че трябва да са срещу западната стена на скалата между 10 и 12 април.

От София са изпратени петима души, които да намерят гробницата. Експедицията напредва с нечувани темпове, макар и при голяма тайнственост. Работниците, участвали в разкопките, са извозвани от вътрешността на страната с автобуси със закрити прозорци, за да не знаят къде отиват.

Мерките за сигурност са много тежки, тъй като районът е строго охранявана зона заради близката граница с Турция. За да не изтича информация за целта на разкопките, дори военните и граничарите не са допускани до обекта. В експедицията участват и служители на Държавна сигурност.

Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка археолозите търсят съдействие от тогавашния първи секретар на на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков.

Той е един от посветените. В експедицията участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова като посредник между търсачите на гробницата и пророчицата, както и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. По разкриването на гробницата на Бастет кипи денонощен къртовски труд и макар малцина да знаят какво всъщност се търси, само за шест месеца е изкопана голяма част от нея.

На 21 юли 1981 г. обаче, едва 38-годишна, Людмила Живкова умира. С преждевременната й смърт е сложен край на разкопките по гробницата на Бастет. Държавният глава Тодор Живков нарежда работата на археолозите да бъде прекратена и обектът да бъде запечатан. Твърди се, че всички, участвали в разкопките, са мъртви. „Едната теза е, че в дълбочина са достигнали до уран, който е радиоактивен. Друга версия е че животът им е бил отнет насилствено“, казва Виктория Колева. Според Григор Попов много от тях са живи, но цялата документация по експедицията и откритите находки все още са засекретени и никога не е била изнасяна информация за тях.

Гробницата е изградена като огледален образ на небесното съзвездие Цефей и когато то е над планината, точно тогава луната е в такива фази, че може да огрее мястото. Това пише Кръстю Мутафчиев, опирайки се на тайнствената карта, която той нарича „Ребуса“.

Мутафчиев вижда на картата проекция на гробницата на Бастет, както и кодирани изображения на тяло на жена с глава на котка – точно, както са изобразявали египетската богиня Бастет. Чрез „Ребуса“ Мутафчиев прави извод, че в гробницата е погребано само тялото на богинята, а душата й е някъде сред съзвездието Цефей.

Мутафчиев описва още, че достигат до ниша, от която започват няколко разклонения и във всяко едно от тях има изсечен различен образ или символ – на куче, на орел, на четирите посоки на света и на саркофаг. При разкопките взимат проби от съоръжение в гробницата, което се зареждало на енергийно ниво с цел да разпръсква светлина и да показва посока. Това не може да бъде потвърдено или отречено, смята Григор Попов.

В древността е имало етноси и народи, сред които и траките, които са били добре запознати с минното дело. Те успешно разкопавали земните недра и стигали под земята. Имали са начин да осветяват под земята без факли с цел да не се взривят инертните газове.

Дали самата експедиция попада на такъв вид съоръжение или на нещо друго, не може да бъде потвърдено. Участниците в разкопките предоставят всички намерени находки в София, за да бъдат изследвани, но какви са резултатите е тайна и до днес.

Не е ясно откъде иманярят се е сдобил с карта с гробницата на Бастет. Според Григор Попов няма карти, които да издържат 2000-3000 години. Винаги при изработката на карта са се правили няколко екземпляра и то така, че да се разчитат само от просветените, в случай,че картата попадне в грешни ръце.

Траките са нямали писменост и всичко е било изобразявано със символи, които предимно висшите жреци са можели да разбират. Ванга казва да се търсят символите на властта на Бастет – нейния скиптър и жезъл, за които казва, че са изработени от извънземна материя.

„Според мен е имала предвид падналите метеоритни късове. Има теория, че в миналото все пак е било възможно те да бъдат обработени и точно от такъв материал са били направени символите на власт на Бастет. Египетски учени доказват, че черна фараонска кама, дълга около 30 см, е била изработена точно от такива метеоритни късове“, казва Григор Попов, но допълва: „Никога не съм ставал на свидетел на нещо свръхестествено нито през деня, нито през нощта по тези места“.

Но хората, които са привлечени от тайните на гробницата, не мислят така. Те твърдо вярват в мистичната енергийност на мястото и освен че изпълняват различни тайнствени ритуали, постоянно носят фигури на котки, с които почитат култа към богинята Бастет.