Има ли български политически опит в парламентарната демокрация? Краткият и ясен отговор е: да, има. Познаваме ли го ние, съвременните българи? И тук отговорът е кратък и ясен: не. Това се дължи на липсата на автентични свидетелства за този опит, датиращ от 1879 г. насетне. Ето главната причина, поради която предлагам на вниманието на българската публика тази книга, посветена на първия български Парламент. Тя съдържа оригиналните протоколи от неговите заседания, придружени с кратък коментар.
Този първи български Парламент е известен като Учредително събрание. Това е забележително събитие в изграждането на модерната ни държава. От 10 февруари 1879 до 16 април 1879 г. във Велико Търново се събират нота-билите, както ги наричат Великите сили. Те - нотабилите, първенците -трябва да приемат първият документ на съвременна България - Конституцията. Това тяхно задължение е записано в международното споразумение, определящо възникването на Българското княжество - Берлинския договор. Великите сили дават своето съгласие за една нова държава на Балканите, която да направи своя избор между европейския държавен път и източните лъкатушения.
За правителствата на Великобритания, Франция, Германия, Русия е било изключително любопитно дали българите ще се справят с тази задача. Предизвикателството е било огромно. След дългия период без своя държава, под чужда власт, изведнъж да възкресиш средновековния си идеал, и то във времето, когато се оформят и се изграждат съвременните европейски страни, т.е. националните държави. Това е равносилно на обществен подвиг.
Свършеното тогава е основание за дълголетна гордост. На практика именно във Велико Търново през 1879 г. българските политици правят европейския избор за модерна България. Те вписват нейното държавно устройство в рамките на водещия принцип - върховенството на закона. Това е пътят към гражданското общество и парламентарната демокрация. Всичко споменато дотук показва необходимостта от изучаването на това събитие. То е сред значимите научни задачи на българската историография.