Решил съм да напиша молитвеник за атеисти. Нищетата на епохата ме изпълва със състрадание към измъчените и по този начин се опитвам да им помогна. Наясно съм с трудността на задачата. Знам, че не бива да произнасям тази дума - Бог. За него трябва да се говори с всевъзможни други имена, каквито са например целувка, опиянение или варена шунка. За главно име избрах виното. Затова и заглавието на книгата е философия на виното, затова написах за мото, че накрая остават двамина, Бог и виното.Обстоятелствата ме принуждават на тази измама. Единодушно е мнението, че атеистите така са вирнали носове, че жал да те обземе. Щом съзрат името на Бог, тутакси захвърлят книгата на земята. Докоснеш ли маниакалната им идея, получават нервен пристъп. Струва ми се, че ако говоря за храна, за напитки, за любов, ако използвам тия скришни имена, ше успея да ги преметна. Защото колкото са самонадеяни, в същата степен са и глупави.