„Тайната на отец Браун“ Гилбърт Кийт Честъртън – Престъпникът е „творец“, а детективът - само критик → Обява 44739702

“ Гилбърт Кийт Честъртън е определян
като „принцът на парадокса“.

Г. К.
Честъртън (Гилбърт Кийт Честъртън)„Тайната на отец Браун“, издателство „Народна
култура“, 1986 г., превод от английс ки Ани Друмева, 400 стр., библиотека
Панорама N: 191, формат 160х105, отлично
състояние, без липсващи, скъсани, надраскани, подчертавани или пожълтели
страници. Цена 3 лв.

Писател, поет,
публицист, критик и християнски мислител, определян като „принцът на
парадокса“, в своето съвремие Гилбърт Честъртън оказва сериозно влияние не само
върху литературата, но и върху католицизма. В днешно време обаче освен като
автор на стотици произведения, есета, стихотворения и пиеси, той е познат на
читателите най-вече като част от златните години на криминалния жанр със своите
детективски разкази и случаите на разследващия католически свещеник отец Браун.

В своите
прекрасни детективски разкази Честътрън крачи по пътя на Стивънсън и Конан Дойл
- път, прокаран от легендарния Едгар По. Читателят не може да се откъсне от тях
- те са ярък образец на писателска измислица и заплетен сюжет.

И през ХХI в.
разказите му за отец Браун се четат с интерес. Честно казано, възрастта им се
забелязва, но тя им придава някакъв ретро чар. Външно безличният дребничък
католически свещеник и неговият възпълен и самоуверен автор продължават да ни
привличат. Въпреки подчертаните външни различия двамата много си приличат,
казват, че героят често изказва мислите на автора си. От друга страна, отецът
си имал и прототип - свещеника, с чиято помощ Честъртън приема католицизма.
Този, струва ми се, първи детектив свещеник (по-късно ще се появят и други,
някои от тях явни имитации на оригинала) е наистина оригинален образ. Той е
склонен да стои на по-заден план, да не привлича вниманието върху себе си,
предпочита да се съгласява, а не да спори със самоуверените си събеседници,
които, естествено, тръгват по невярна следа. Сред прочутите му колеги
единствено мис Марпъл на Агата Кристи може да бъде сравнена с него. И двамата
имат богат житейски опит и познават света на съвременните си престъпници, които
като че ли също в някои случаи не са чак толкова отблъскващи, а по-скоро
комични. Отец Браун има предимството да е изслушал изповедите на много грешници
и така да познава душевността и мисленето на престъпниците. Престъпникът е „творец“,
а детективът - само критик“. Другите му оръжия са здравият разум и способността
да вижда очевидното, онова, което останалите пропускат. В случаите на отец
Браун винаги имат рационално обяснение, за което не са необходими прозрения за
отвъдния свят или някакви специални лабораторни изследвания. Е, в някои случаи
ще трябва да се намеси необикновеният приятел на свещеника - бившият престъпник
Фламбо, негова пълна противоположност - едър, силен, дързък. Но добродушен и по
своему честен. Този „колос на престъпността“, превърнал се в един като че ли
по-прозорлив д-р Уотсън, е не толкова помощник, колкото ефектно ярко допълнение
към скромния свещеник. Историите на отец Браун са приятно четиво, несъмнено
класика в жанра. Те не претендират да бъдат реалистични. Тяхната амбиция е да
бъдат отлично четиво, което ни пренася в един по-интересен свят.