В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина многостранно. Ала тя не остава само при своя обект, а го използва като своеобразна оптика, чрез която изважда на повърхността неговите интертекстови сводове с различни поети - от Далчев, Геров и Вапцаров, през Иван Пейчев, до поетите от 80-те години на ХХ век.