Посредникът - Лесли Поулс Хартли → Обява 45026503

Двата свята и "Посредникът"

Лесли Поулс Хартли (1895-1973) твори в английската литература в продължение на близо половин столетие и от първата си публикация "Нощни страхове" (1924) до края на писателската си кариера издава двадесетина романа и сборника разкази. Неговата репутация обаче се гради най-вече върху първата книга от трилогията му ("Стридата и анемоната", 1944; "Шестото небе", 1947; "Юстас и Хилда", 1947) и романа му "Посредникът" (1953). Макар повечето и по-зрелите му творби да са от следвоенния период, той не е характерното явление за това време, а по-скоро литературно наследство, ехо от 30-те години. И нищо чудно - този писател е от друго поколение. Серията романи от последните му две десетилетия (сред които "Наемният", 1955; "Двама за реката", 1961; "Тухларната", 1964, и др.) позаглъхват в прибоя на литературната вълна на "сърдитите млади хора". Това е разбираемо - когато излизат "Щастливецът Джим" на Джон Уейн и "Път към висшето общество" на Джон Брейн - съответно през 1954 и 1957 г. - шестдесетгодишният Хартли определено не е млад, нито пък е сърдит. За сметка на това е доста сардоничен - на моменти дори сатирик със сух, стипчив сарказъм. Още при дебюта му в писателското поприще, по повод на романа "Симонета Пъркинс" (1925), критиката посочва основните отлики на неговия писателски почерк: хладен, бистър стил; остър, интелигентен рисунък; наблюдателни, прецизни ескизи. В тематиката си, пише критикът Джилбърт Фелпс, Л. П. Хартли проявява искрен интерес към проблемите на личността и в най-добрите си изяви може да бъде отнесен към традицията на Хенри Джеймс, наследена, видимо, през Е. М. Форстър.

В "Посредникът", познат на българската публика от едноименния филм, сюжетът е безхитростен: тринадесетгодишният Лео гостува през лятото в имението на съученика си Маркъс, който е от "голямото добрутро". Сестрата на Маркъс, Мариан, е сгодена за добра партия и по замислите на майка си трябва да украси семейното богатство на банкерите Модсли с титлата на виконт Тримингъм. (Това сродяване на обедняващата поземлена аристокрация и имуществено силната едра буржоазия не е ново в английската литература. А и не само там - амбициите са загатнати още в Молиеровото заглавие "Буржоата благородник".) Но красивата наследница обича не лорда, а арендатора, който обработва негова земя - младия фермер Тед Бърджес. (Тази тема също е позната: откриваме я в първия роман на Харди "Беднякът и дамата", във връзката на горския Мелърс и лейди Чатърли от романа на Д. Х. Лорънс и на още ред места.) Малкият Лео става посредникът, който пренася любовните писъмца между богатата красавица и селянина. Възниква сложна социално-психологическа ситуация, която, като други "гранични" или "междинни" състояния, е обикнат обект на писателско внимание в литературата на нашия век. Наблюдението и описанието Хартли води от името на Лео, невръстния участник в събитията. Социално той стои между Мариан с аристократичните й аспирации и сина на земята Тед. Това положение е стратегически добре подбрано: очите на нисшестоящия са много проницателни за фалша на хайлайфното лустро и Хартли успешно прилага изпитания прийом на Текери, който в "Записките на Йелоуплъш" разголва света на господарите с "безмилостния поглед на лакея" (Дейшиз). Чистосърдечният детски разказ, постигащ пределна действена сила, също е използван от не един писател - може би най-ярък пример е Марк Твен в "Хъкълбери Фин". Новото у Хартли е едно интересно съчетание на "детско-възрастна" реч: героят ни поднася реминисценции от ранна възраст, осмислени в съзнанието му на петдесетгодишен мъж. В този ретроспективен фокус е синорът на две столетия: годината е 1900, прословутият fin de ciécle тъкмо е преминат, Англия е на прага на исторически промени.