Чужденецът. Митът за Сизиф. Чумата. Падането
Автор:Албер Камю
Издателство: Народна култура
Година:1982
Страници:494
Корица: твърди корици
Състояние:много добро
Език: Български
„Чужденецът“ е пестелива и мощна съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 -1960), носител на Нобелова награда за литература.
„Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.“ Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда - роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
„В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата. В този смисъл той е чужд на обществото, в което живее, и блуждае встрани от него, из покрайнините на личния си живот, самотен и сетивен. Ето защо читателите се опитват да го възприемат като отрепка. Но не е така. всъщност Мьорсо просто отказва да лъже. „Чужденецът“ е историята на един човек, който без героическо поведение приема да умре заради истината. За мен Мьорсо не е отрепка, а беден и гол човек, влюбен в слънцето, което не хвърля сенки... Чрез него се опитах да изобразя единствения Христос, който ние заслужаваме.“ ~ Албер Камю
„ „Чужденецът“ е класически издържано произведение, създадено относно абсурда и в противовес на абсурда.“ ~ Жан-Пол Сартр ***
Митът за Сизиф: Философското съчинение „Митът за Сизиф“ на нобеловия лауреат Албер Камю представлява литературно–философска импресия с възпитателен характер. Още в самото начало авторът ни предупреждава за характера на своя труд: това е разказ за едно чувство, описание на едно възможно състояние на човека. Абсурдният човек — това е образът, който с премерена лекота успява да израсте пред нас, сякаш от дълбините на всичко, което до тогава философията е подминавала.
Още в първото си изречение Камю признава, че се е занимал с „абсурдна чувствителност, която е разпръсната в столетието, а не философията на абсурда“. Глава след глава от чувството на абсурдност и отчужденост характерни за слабия, самоубийствен характер, Камю успява да изгради абсурдният човек, като всеки един възможен човек, независимо от отношенията, в които попада. Отказал се от философските претенции, в сферата на описанието на една чувствителност, Камю поставя най–важния философски проблем: самоубийството, или „дали си струва, или не, да бъде живян животът“...
***
Чумата: Албер Камю озаглавява най-значимото си произведение „Чумата“. В него той се опитва да направи разрез на екзистенциалните опустошения в човека, родени от времето му. В рамките на метафората чумата е вътрешна безизходица, празнота и душевно страдание. Заразен от нея човек или умира, или мъчително тлее без надежда. Камю пише с патос, отричайки търсенето на спасение в Бог. Спасение героите му намират в стоицизма, но са обречени да си останат чужденци в един свят, пропит от абсурдни взаимоотношения, в който всеки носи вината и трагедията на една уморена култура.
Книгата разказва за медицински лица, които търсят признание за труда си по време на епидемия от чума и е написана на базата на истинския случаи през 1949г., когато имало епидемия от холера.
„Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада.“ ~ Албер Камю
***
Падането: В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, изселил се от родината си французин, който се самообявява за „каещ се съдия“. Какво означава това? Той го избистря в неистов монолог пред случаен, безименен и безлик събеседник, но тази изповед е съвсем премислена и целенасочена. Кламанс си припомня миналото като уважаван парижки адвокат с цялата своя двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. И изводът е един: щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник, в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта „Падането“ на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния човек пред злото