Песента на Соломон - Тони Морисън → Обява 45115773

В "Песента на Соломон" има всичко: и живот, и смърт, и любов, и ненавист, има недоволство и протест, има безразличие и суета, има богати и бедни, зли и добри, мълчание и песен, просторни пейзажи и душни бръснарници. Наистина всичко, от което се състои светът, само с тази разлика, че светът на Тони Морисън обхваща черна Америка и упорито се съпротивлява на каквато и да било осмоза със света на белите американци. "Най-негърската книга на века" беше една от първите критически квалификации, с които през 1977 г. се посрещна излизането на романа. Написан от негърка, той незабавно направи впечатление с цялостната си "цветна" ориентация - действие, което протича единствено в негърско общество, герои, които до един са негри. Освен незначителния медицински персонал, епизодично появяващ се при раждането на Биберона в болницата "Мърси" (а това ще рече "милост"), педантичният читател няма да изнамери в книгата никакви бели лица. "Черна книга за черни човеци" - би отсъдил и прибързаният тълкувател, готов да си затвори очите за зловещото и всесилно "бяло" присъствие в "Песента на Соломон". Може то да не е материално, при все че материалната действителност на героите е същата, която споделят и белокожите, може да не е изявено брутално с постъпки, но за разлика от черния свят, то се стреми да обагри всичко: от действията на организацията "Седем дни", в която членува Китарата, до реда, който определя структурата и поляризациите в чисто негърското общество. Защото все пак американските негри си остават американци, а тяхната частична среда е част от онова необуздано, енергично, безотговорно, злокобно и нечистоплътно цяло, наречено Съединени щати. Привидната изолация на действието е като че нарочно търсена от авторката, за да открои още по-контрастно цялото вътрешно и външно расово напрежение, да изостри непримиримостите в расовия конфликт, да покаже още по-сгъстено пагубната социална имитация, с която негърското население на Щатите е трябвало неволно, ала принудително да се идентифицира, за да нагоди обществената си схема към страната на господствуващите. В тази книга читателят за първи път ще има възможността да погледне към негрите и техните проблеми откъм вътрешната страна, да надникне в тяхното съзнание не с предубедените очи на белия социолог, философ или писател, за които черният предлага диагнозата "детинска зависимост и вродена умствена малоценност", а през погледа на самите черни, носители на всички човешки качества и разслоени по всички правила на буржоазното общество. С изключение на тирадите, които Китарата произнася (разбираем е неговият расов екстремизъм, с какъвто ще запомним 60-те години на Малкълм Хикс и "Черните мюсюлмани"), в романа няма да забележим и следа от онези страховити расови сблъсъци, за които пишеха или намекваха Уилям Фокнър или Ърскин Колдуел от бяла страна, и Джеймз Болдуин или Ралф Елисън - от негърска. Биберона, чието нелепо фамилно име Дед (т.е. мъртъв) е пак измишльотина на белите, е кръгъл социален и политически невежа, който само смътно долавя истинските размери на голямата междурасова битка и чудовищния националистичен подход на "Седемте дни". Подобно на героя на Алекс Хейли от романа "Корени", той предпочита да измине дългото и мъчително пътуване назад към изворите на своя робски род, да проследи вече губещото се коренище някъде в африканските савани, да предприеме този величав, но и осъден опит за летене към библейските селения от Соломоновата "Песен на песните". В тази нажежена тишина на книгата неговият смешен поход към едно митично злато, което ще му даде независимост, лична значителност и свобода (но свобода само в социалния кръг на черните!), добива очертанията на такова пътешествие в миналото, което ще му донесе осмисляне на личността чрез историята, а на историята - чрез преданието. И Мейкън Дед младши постепенно ще започне да схваща колко безцелен и безсмислен е животът му, ще го изведе от парадоксалния инфантилизъм, заченат с дълго суканото майчино мляко, гротескния свят на едно социално неравностойно семейство, почиващо върху едипови комплекси и тяхното погрешно тълкуване, и една любов, непрекъснато застрашавана от покушение върху него, но завършила със смъртта на любимата.