Когато четеш Хемингуей, не е трудно да забележиш, че страхливците или себелюбците в същност са неспособни да обичат. А ако самите те наричат онова, което изпитват, любов, авторът оставя това на собствената им съвест.
Не всички харесват еднакво онази степен на откровеност, с която Хемингуей описва отношенията между мъже и жени. Но трябва да отбележим, че тези отношения интересуват Хемингуей само тогава, когато зад тях има любов или когато с тях започва любовта. Онова, което не е дорасло дотам... Хемингуей споменава, но не описва...
Хемингуей сам насочи жизнения си път така, че да премине през няколко войни, макар че е могъл и да не ги преживее; външните обстоятелства не само не са го принуждавали към това, но по-скоро са му пречили... Имало ли е смисъл? Той е считал, че има - за да може да напише истината... Така е считал и през 1918, и през 1938, и през 1944 г.
Константин Симонов