Солунският чудотворец - Фани Попова-Мутафова → Обява 45302500

Художник на корицата Борис Ангелушев.

Фани Попова-Мутафова (1902 - 1977) е българска писателка, преводач от италиански език и общественик.

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 - 1925). В периода 1925 - 1927 г. е член на литературния кръг "Стрелец". Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син - Добри Мутафов, внучка - Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията "Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: "Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература."

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за "прогерманска дейност" и "великобългарски шовинизъм". След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.

В публикуваните посмъртно "Дневници" на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа "Време разделно", но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ".

"Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без попра