Нравите на улица "Растеряева" - Глеб Успенски → Обява 45318488

Глеб Иванович Успенски (13 [25].10. 1843, Тула - (24.03. [6.04.] 1902, Петербург), руски писател - реалист, е роден в семейството на провинциален чиновник. Детството му преминава в дома на дядо му. Баща му е син на селски псалт. Учи в гимназия в Тула и Чернигов (където се премества семейството през 1856 г.), после в юридическия факултет на Петербургския (1861) и Московския (1862-1863) университети, които не завършва поради липса на средства. Публикува от 1862 г. в педагогическото списание на Лев Толстой "Ясная Поляна" (с псевдоним Г. Бризгин) и в малкото московско списание "Зрител" на Колошин. След смъртта на баща му семейството остава без средстава за съществуване и през 1863 г. Успенски отново заминава за Петербург, където започва да печата в "дебели" списания, но въпреки веднага, че се откроява като голям талант, няма постоянна работа в тях. Принуден е да пише кратки очерци за различни малки списания ("Зритель", "Северное сияние" (1864-1865), "Искра", "Будильник", "Женский вестник", "Новый русский базар", "Невский сборник" "Грамотей", "Неделя", "Модный магазин"), но активно пише и за "дебели" списания - "Библиотека для чтения", "Русское слово" (1864-1865), "Отечественные записки" на Некрасов и Салтиков-Шчедрин (1868-1884), "Северный Вестник", "Русская Мысль", в. "Русские ведомости". През 1871 г. (или в 1872) посещава Германия и Франция (Париж), а през януари 1875 г. - края на лятото на 1875 г. живее в Франция (Париж) и Великобритания (Лондон). Там се сближава с представителите на "Народна воля" С. М. Степняк-Кравчински, Г. А. Лопатин, Д. А. Клеменц, П. Л. Лавров. След завръщането си работи в управлението на Сизрано-Вяземската жп линия и се заселва в село Сябреници, Новгородска губерния. В края на 1875 г. заминава като кореспондент в Сърбия, която по това време започва война с Турция. Там пребивава заедно с руски доброволци (1876). После се заселва в село в Новгородска губерния (1877); резултат от наблюденията му там е поредицата от очерци "Из селския дневник" (1877-1880). През 1878 г. се премества в село Сколково, Самарска губерния, където е деловодител на кредитно-спестовното общество, написва големия очерк "Страстотерпци на малкия кредит". През есента на 1879 се установява в Петербург, откъдето пътува често до село Чудово, Новгородска губерния, около което си построява малка къща; понякога пътува из Русия ( в Кавказ, в Сибир). От 1873 г. до заболяването си е под под негласния надзор на полицията. През есента на 1889 г. получава нервно разстройство, което преминава в лудост (прогресивна парализа). През 1892 г. взема дейно участие в сборника "Помощ за гладуващите" във връзка с глада в двадесетте приволжки губернии през 1891-1892 г., което дълбоко го разтърсва. От есента на 1892 г. се намира в Колмовската болница за душевноболни в Нижни Новгород, където прекарва последните години от живота си. Погребан във Волковото гробище в Петербург. Става известен с поредицата очерци за градската беднота "Нравите на улица Растеряева" (1866) и цикъла очерци "Разорение" [1869-1871], следват: "Очерци и разкази" (1866; 1871); "В делник и в празник. Московски нрави" (1867); Разкази и очерци в 3 тома (1871-1873); "Наблюдения на един мързеливец" (1873) и "За една старица" (1873) - отделни издания; "Дълбока провинция. Провинциални и столични очерци" (1875), "Из бележника. Очерци и разкази на Г. Иванов" (1879). На пътуванията му в село Чудово (от 1879 г.) са посветени редица очерци за селския живот (поредиците: "Хора и нрави" (1876), "Селянинът и селският труд" (1880), "Малки деца", "На родната нива", "Без определени занимания" (1881), "Властта на земята" (1882), "Щеш не щеш"(1884), "За това-онова" (1886-1887) и и др.). Възгледите му за нравственото предназначение на изкуството са отразени в очерка "Възправила" от едноименния цикъл (1885). Пише произведения за народния живот и в последния период от творчеството си - "Живите цифри" (1888), "Пътувания до преселниците" (1888-1889) и др. Очерците и разкази "Болна съвест" (1873), "Чекова книжка" (1876) и др. влизат в цикъла "Нови времена, нови грижи". "Тежки грехове" се появява през 1888 г. Не успява да напише замисленото произведение "Властта на капитала". Творчеството му е високо ценено от Тургенев, Салтиков-Шчедрин, Горки и др. Издания: Съчинения, 8 т., 1883-1886; Съчинения, 3 т., 1889-1891; Пълни събрани съчинения, 12 т., 1903-1904, Съчинения, 6 т., 1908; Съчинения, 6 т.,1918; Избрани произведения, 1926; Съчинения и писма, в един том, 1929; Избрани разкази, 1934; Избрани произведения, 1935; Неиздадени произведения., 1936; Пълни събрани съчинения, 14 т., 1940-1954; Избрано, 1953; Събрани съчинения, 9 т., 1955-1957; Избрано, 1975 и др. На български език са издадени "Избрани произведения" (НК, 1957), "Нравите на улица Растеряева" (1979) и др.