Везни - Павел Вежинов → Обява 45727956

Първа част

Мрак - мрак извън времето и пространството - така обикновено хората си представят всяко несъществуване. Но това е една от най-дребните им заблуди. И мракът е съществуване и където и да сме, каквито и да сме - живи или мъртви, - времето и пространството ще ни мъкнат със себе си, докато самите те съществуват. А дали има нещо извън тях, над тях, под тях - все едно мрак или светлина, - човешкият разум още не е узрял да разбере. Пък и надали ще разбере някога. За съжаление нашата вселена съвсем не е ни първата, ни последната, за да можем да знаем всичко за вселените.

И все пак къде съм бил?... Чувствувам дълбоко, че не бих могъл да започна с познатото - "Когато дойдох в съзнание...". Преди всичко какво е съзнание? Там е работата, че в това отношение никаква позната дефиниция няма да ни помогне. Така наречените гносеологични проблеми не са проблеми на самото съществуване. Това са проблеми на човека, който се опитва да разбере как всъщност възприема външния свят, как го опосредява в себе си. Все ми се струва, че философите малко са прекалили в това отношение. Историята показва, че обикновеният човек, пък дори и неговите най-далечни прародители почти безпогрешно са се ориентирали в това, което ги заобикаля. Иначе завинаги биха си останали инфузории, жаби, в най-добрия случай маймуни, каквито наистина са били. Така че ще оставим временно това, което нарекохме съзнание, и ще потърсим друго, по-просто начало. Но това ще бъде началото само на нашия разказ. А що се отнася до това проклето и неблагодарно човешко съзнание, ще видим, може би постепенно ще се ориентираме.