Уникат НОВА Колекция - Робърт Хайнлайн → Обява 46018972

Уникат - НОВА - Колекция Хайнлайн

Том 1 - 28 лв. Бъдещи истории Том 1
Том 2 - 28 лв . Бъдещи истории Том 2
Книга 8 - 30 лв . Космическото семейство Стоун
Започва издаването на Нова уникална и абсолютно пълна колекция от всичко издавано на Робърт Хайнлайн .
Защо е уникална ? - защото ще съдържа всичко издавано от автора , включително заглавия преведени за пръв път на Български език за да попаднат в нея .
Колекцията , ще бъде номерирана по ред на издаване на книгите от автора . Започва с ТОМ 1 и 2 Събраните разкази " Бъдещи истории " , които са в основата на много от написаните и доразвити в последствие велики романи на автора (достатъчно време за любов , странник в странна страна , луната е наставница сурова и тн ). Космичекото семейтво Стоун е под номер 8 , но слага началото на нещо уникално за България , а то е че не е било издавано на Български език до момента .

По време на кариерата си Хайнлайн пише три до известна степен припокриващи се поредици , както и преминава през няколко тематични периода . Ако ви е интересно може да се прочете тук , или в уикипедия и тн .
Робърт Енсън Хайнлайн е американски писател
, сред най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на
научна фантастика
.

Често наричан „доайен на научната фантастика“, той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Хайнлайн е един от първите автори на научна фантастика, който в края на 40-те години започва да публикува в неспециализирани списания като „
The Saturday Evening Post
“. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн,
Айзък Азимов
и
Артър Кларк
са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.

Хайнлайн е майстор на късия разказ и е един от много автори, повлияни в писането си от Джон Кембъл, редактора на сп. „Удивителна научна фантастика“ – въпреки че самият Хайнлайн не отдава голямо значение на влиянието на Кембъл върху оформянето на стила си. Основните теми в работите на Хайнлайн са социални – личната
свобода
, радикалният
индивидуализъм
,
либертарианството
, задълженията на индивида към обществото, влиянието на организираната
религия
върху културата и управлението, връзката между физическата и емоционалната
любов
. Освен това произведенията му често включват разсъждения за нетрадиционни
семейни
взаимоотношения и размишления за влиянието на пътуването в космоса върху културните навици на човека. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противоположни реакции на творчеството му. Някои критици определят романа му от 1959 година „
Звездните рейнджъри
“ („Starship Troopers“) като поддържащ
милитаристки
и
фашистки
възгледи.
[1]
В същото време романът от 1961 година „
Странник в странна страна
“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на
сексуалната революция
и
контракултурата
.

Хайнлайн печели четири
награди Хюго
за свои романи; освен това петдесет години след публикацията им три от творбите му получават наградата Ретро Хюго (награди давани за годините, в които не са раздавани Хюго наградите). Хайнлайн е първият удостоен с титлата
Гранд Мастър
от Научнофантастични и фентъзи писатели на Америка за цялостен принос. В творчеството си Хайнлайн използва думи, които впоследствие стават част от английския език, като например „grok“ (пълно споделяне на реалността или начин на мислене с друга физическо или идейно същество), „
Waldo
“ (телеманипулатор, устройство, което позволява движение, наподобяващо движение на човешка ръка от машина, управлявана от човек) и популяризира израза „
Предай нататък
“.

Творчество
По време на кариерата си Хайнлайн пише три до известна степен припокриващи се поредици.
„
Бъдещи истории
“
Поредицата за
Лазар Лонг

„
Светът като мит
“
Ранни творби (1939 – 1958)

Новелата Sky Lift, публикувана в списание Imagination, 1953.
Първият роман, който Хайнлайн написва „
За нас живите: Комедия на навиците
“ („For Us, The Living: A Comedy of Customs“, 1939), не е отпечатан до 2003 г., когато Робърт Джеймс намира ръкописа и го публикува. Считана за провал като роман и дегизирана лекция за
социалните теории
на Хайнлайн, книгата е интересна, защото е прозорец към развитието на радикалните идеи на автора за човека като
социално животно
, включително и интересът му към
свободната любов
. Коренът на много от по-късните му произведения може да се открие в този роман. Той съдържа и много материал, който може да се счита за предистория на други негови романи, включително подробно описание на лечението на протагониста, за да не бъде запратен в
Ковънтри
(място в света на Хайнлайн, където са изпращани непоправимите закононарушители, за да изпитат абсолютна
анархия
).

Хайнлайн се опитва да съблюдава тези идеи дори през 30-те години и има отворена връзка с друга жена по време на втория си брак. Освен това е
нудист
; нудизмът и
табута
, свързани с тялото, са често срещани теми в творчеството му. В пика на
Студената война
той построява бомбоубежище под дома си, точно като това, описано в „
Имението на Фарнъм
“.

След „За нас живите“ Хайнлайн започва да продава разкази на списания, а след това и романи от „Бъдещи истории“, които са актуални с политическите, културните и технологичните промени. Списък с бъдещите истории е публикуван в майския брой от 1941 г. на „Astounding“. От време на време Хайнлайн пише романи и разкази, които се отклоняват от бъдещите истории на места, докато в други теми стриктно се придържа към тях. Тези несъответствия са обяснени като мода, в по-късните му истории от „Светът като мит“.
Първият му роман, издаден като книга, „
Ракетата „Галилей“
“ („Rocket Ship Galileo“), първоначално е отхвърлен, защото пътуването до луната е считано за твърде далечно, но скоро намира издател, който го публикува заедно с романите му за подрастващи (по един всяка година за коледния сезон). Едни от най-добрите от тази поредица са „Have Space Suit—Will Travel“, „
Фермер в небесата
“ („Farmer in the Sky“) и „
Астронавта Джоунс
“ („Starman Jones“). Много от тези романи са издадени първо в периодичния печат с различни заглавия. Често се говори, че манията на Хайнлайн за уединение е породена, поне отчасти, от противоречивия му личен живот и кариерата му на писател на детски романи, но в „За нас живите“ той говори за политическата важност на правото на личен живот като принцип.

В тези романи Хайнлайн смесва юношеските с темите на възрастните. Често главният герой е интелигентен тийнейджър, който си проправя път в обществото на възрастните. На повърхността са прости приключения, постижения и премеждия с глупави учители и завистливи връстници. Така авторът става поддръжник на идеята, че младите читатели са много по-умели и могат да се справят с повече неща, отколкото повечето хора смятат.
1959 – 1960: творческите години
Хайнлайн окончателно приключва с юношеските романи със „
Звездните рейнджъри
“ (
1959
), която поражда много полемики и е личната му молба към
Айзенхауър
да спре ядрените опити. По-късно Хайнлайн пише „„Патрик Хенри“ ги шокира. „Звездните рейнджъри“ ги вбесиха“.

В романа са включени теми като дълг, гражданство и ролята на армията в обществото; представено е общество, в което избирателно право е дадено само на тези, минали през военна служба. В случая на главния герой – в редиците на мобилната пехота.
1961 – 1973: средният период
От 1961(Странник в странна страна“) до 1973 („ Достатъчно време за любов“) Хайнлайн изследва някои от най-важните теми в творчеството си като
индивидуализмът
,
либертарианството
и свободната изява на физическа или емоционална любов. Три романа от този период („Странник в странна страна“, „
Луната е наставница сурова
“ и „Достатъчно време за любов“) получават наградата „Прометей“, давана за либертарианска фантастика от Футуристкото либертарианско общество. Джеф Ригенбах определя „Луната е наставница сурова“ като „безспорно един от трите или четирите най-влиятелни либертариански романи за последния век“.

Романът Podkaine of Mars, публикуван с продължения в списание If, 1962. Илюстрация Върджил Финли.
Хайнлайн не публикува веднага „Странник в странна страна“, свободната любов и радикалния индивидуализъм са обстойно развити в първия му роман „За нас живите“. „Луната е наставница сурова“ разказва за войната за независимост, поведена от лунните наказателни колонии, със значителни коментари от главния герой за заплахата от правителствата (включително от републикански тип) за индивидуалната свобода.
Въпреки че преди това Хайнлайн пише
фентъзи
разкази, през този период той пише и първия си фентъзи роман „
Пътят на славата
“. В него, както и в „Странник в странна страна“ и „
Няма да се уплаша от злото
“, той смесва твърда научна фантастика и фентъзи, мистицизъм и сатира на организираната религия. Критиците Уилям Патерсън Младши и Андрю Торнтън считат, че това е израз на отдавнашната философска съпротива на Хайнлайн срещу
позитивизма
. Авторът заявява, че е бил повлиян от
Джеймс Бренч Кейбел
в поемането към нови литературни направления. Предпоследният роман на Хайнлайн, „Няма да се уплаша от злото“ е, според критика Джеймс Гилфорд, „почти вселенски считан за литературен провал“, което Гилфорд отдава на предстоящата смърт на автора от
перитонит
.

Късни творби (1980 – 87)

След седемгодишно затишие поради здравословни проблеми, Хайнлайн написва пет нови романа в периода 1980 – 87 г., които са свързани от общи герои, време и места. Те най-точно изразяват философията и вижданията на автора за формата на управление, секса и религията, чрез ред дълги дидактични диалози и обяснения. Тези романи са приети със смесени чувства от почитателите му (и четирите му награди Хюго са от предишни години). Всички тези книги са написани в по-тежък дидактичен стил, който води началото си още от „Звездните рейнджъри“.
Някои от тези книги, като например „
Числото на звяра
“ и „
Котката, която минава през стени
“, започват като стройни приключенски истории, но се превръщат във философски фантазии в края. Въпрос на гледна точка е дали това показва липса на внимание към художественото майсторство или е съзнателно усилие да се разширят границите на научната фантастика в
магически реализъм
(продължавайки по този начин литературното търсене, започнало със „Странник в странна страна“) или в един вид литературна метафора на
квантовата наука
(„Числото на звяра“ разглежда проблема за Наблюдателя, а „Котката, която минава през стени“ е директна препратка към експеримента с
котката на Шрьодингер
). Според критиците повечето от тези романи са отклонение от „Бъдещи истории“ и могат да бъдат отнесени по-скоро към „Светът като мит“.

Тенденцията Хайнлайн да прави препратки към самия себе си в книгите си, която започва със „Странник в странна страна“ и „Време достатъчно за любов“, става още по-очевидна в „Котката, която минава през стени“, чийто главен герой е осакатял военен ветеран, който става писател и се влюбва в жена със силен характер, наподобяваща собствената му съпруга Джини.
Романът му от 1982 г. „
Фрайди
“ е по-обикновена история (използваща герой и история от по-ранния разказ „Залив“, а също и от „Кукловодите“) продължава темата за разпадането на земното общество до степен, че главният герой е силно насърчен да търси нов „извънпланетарен живот“. Романът завършва с традиционната бележка на Хайнлайн (както в „Луната е наставница сурова“ и „Време достатъчно за любов“), че свободата ще бъде намерена на границите.

Романът от 1984 г. „
Спечели облог за Сатаната
“ е остра сатира на организираната религия.

Посмъртни публикации

Няколко творби на Хайнлайн са издадени посмъртно, включително споменатата вече „
За нас живите
“, както и „
Мърморене от гроба
“ (сборник с писма на Хайнлайн и редактора и агента му). През
1992
г. излиза „Tramp Royale“, описваща пътуването на семейство Хайнлайн в южното полукълбо през 50-те. „
Вземете си управлението
“ („Take Back Your Government“) е книга, написана през
1946
г., за това как гражданите да взимат участие в демокрацията. Издаден е и сборникът „
Реквием: Събраните творби на големия майстор
“, който съдържа няколко разказа, неиздавани дотогава под формата на книга. „
Извън основната редица
“ („Off the Main Sequence“) е издадена през
2005
г., и съдържа три разказа, които изобщо не са издавани дотогава.

Спайдър Робинсън
, колега, приятел и почитател на Хайнлайн, написва „
Променлива звезда
“ („Variable Star“), за чиято основа взима бележки на Хайнлайн от
1955
г. за юношески роман. Романът е публикуван през
2006
г. като съвместен проект между Робинсън и Хайнлайн.