Темата за безкрайността е интерпретирана по възможно най-увлекателния и достъпен начин, като за целта са използвани най-разнообразни области на познанието - математика, природни науки, съвременни технологии, изкуство и философия. В книгата са разшифровани кодове на 150 фундаментални загадки, обяснени са законите, на които са подвластни, направени са необходимите препратки към други области на теорията и практиката, дадени са отговори на някои въпроси, които всеки ден си задаваме; разкрити са заключенията на учените, разгадали тези енигми и са проследени пътищата, по които те са стигнали до своите велики открития.
***
Какво е общото между мандалите за оцветяване, лабиринта, компаса, Соломоновия възел и картината "Викът" на Мунк? Именно концепцията за безкрайността.
Безкрайността като концепция, нейното специфично значение в различните полета на научно изследване, както и реалните ѝ приложения с течение на времето са се превърнали в истинска загадка. И то не само в една. Колкото по-надълбоко навлизаме в дадена област и се опитваме да разберем смисъла на безкрайното и безграничното, толкова повече въпроси повдига то пред нас, на които не можем да намерим отговор. Дори основният смисъл на този термин, свързан с научни дисциплини като физика, математика, астрономия, астрология или химия, създава доста прегради пред любознателния читател, твърдо решен да открие точно какво означава в дадения контекст безкрайността.
Схващането за безкрайното като нещо концептуално велико, несравнимо, вечно, което не се измерва с числа и което е преди всичко идея, а може би съвкупност от идеи, ни доближава до истинското познание за необозримия характер на безкрайността.
Още от древността представите за безкрайността са били изучавани от емблематични фигури в областта на науката на древна Гърция и Рим като Парменид и Зенон, Архимед и Питагор, но преди всичко Аристотел. Последният ни е оставил своите размисли по този въпрос, записани през 350 г. пр.Хр., с което без съмнение се е превърнал в един от създателите на концепция, разработена по-късно от други учени и лежаща в основата на нашите днешни разбирания за безкрайността.
Не можем да не споменем и Георг Кантор, който предизвиква истинска революция в дефинирането на безкрайността. В края на ХІХ век той формулира едно изглеждащо днес тривиално твърдение, което по негово време предизвиква бурни дебати: че цялото е по-голямо от която и да било негова част.
Луксозното издание "150 разгадани тайни на безкрайността" в 320 страници анализира различни гледни точки на това понятие според:
природните науки
математиката
изкуството
технологиите
философията
символите.
Представените обяснения са полезни за демистификацията на това абстрактно и трудно за разбиране понятие. Тези 150 загадки вече са разгадани кодове, обяснени процеси, направени сравнения, разкрити тайни, изведени заключения и намерени решения на изглеждащата на пръв поглед неразрешима енигма, каквато за повечето от нас е безкрайността.
Някои от най-интересните и популярни загадки за безкрайността, за които ще прочетете, са:
Спиралата на Корну
Телескопът "Хъбъл"?
Махалото на Фуко
Лентата на Мьобиус
Числата на Фибоначи
Метрономът
Безкрайното стълбище на Ватикана
Николо Паганини и перпетуум мобиле
Соломоновият възел
Мандала
Птицата Феникс