"Мафията не просто е превзела държавата - тя е държавата".
Миша Глени
Миша Глени е британски журналист, бивш кореспондент на Би Би Си и вестник "Гардиън" за Източна Европа, който в продължение на 20 години следи промените в този регион и постепенно от анализ на политическите революции преминава към разследването на друг вид движения, по-дълбоки и по-опасни: нарастващата власт на мафиите.
Авторът изследва глобалните престъпни мрежи, проследявайки ръста на организираната престъпност като тръгва от процъфтяващата секс търговия в бързо променящата се посткомунистическа България и възхода на империята "Мултигруп" на Илия Павлов, до гангстерските операции в Бомбай, прането на пари в Израел, канадската търговия с марихуана, нигерийските инвестиционни измами, бразилските киберпрестъпления. Майсторски преплита интервюта с основни играчи, икономически изследвания и социологически анализи. Твърди, че хаосът и политическите промени, които са последвали след падането на комунизма в Източна Европа, заедно с нарастващото търсене на Запад и лесното движение на пари и хора създаде перфектната възможност за организираната престъпност да се укрепи от тъмната страна на глобализиращата се икономика.
"Зад всяко голямо богатство, стои едно голямо престъпление" е казал навремето Балзак. Миша Глени доказа това твърдение за нашата епоха.
Кристофър Хъчинс
"МАКМАФИЯ" трябва да се разглежда като една от основните документални книги в наше време. Прецизно изследване и описание, крайно сериозно и същевременно спиращо дъха, пълно с екзотични места, вълнуващи факти, необикновено брутални деяния и пъстри, макар и смъртно опасни герои... Всеки, който има и най-малък интерес към това как всъщност върви светът, трябва да прочете тази книга.
Sunday Times
Миша Глени, „Макмафия: Престъпност без граници", изд. Сиела, С, 2008,491 с.
„Мафията не просто е превзела държавата - тя е държавата."
Миша Глени
„Зад Всяко голямо богатство, стои едно голямо престъпление", е казал навремето Балзак. Миша Глени доказа това твърдение за нашата епоха."
Кристофър Хъчинс
Из „Литературен вестник, 2008/брой 32”