В края на 11 век в земите на Окситания, Южна Франция, възниква една нова религия - религията на катарите. През 12 и 13 век нейното влияние вече заплашва устоите на Римокатолическата църква. Папа Инокентий III я обявява за "прокълната ерес", а френският крал Филип Август упълномощава васалите си да вземат кръста. Така започва Албигойският кръстоносен поход - поход на християни срещу християни. Градовете и замъците на Лангедок са разорени, загиват хиляди катари и техните последователи, блестящата цивилизация на Южна Франция е окончателно унищожена.
Днес катарската вяра е потънала в забрава. Но все пак съществуват запалени изследователи, които търсят и откриват свещените текстове на катарската философия и посвещават живота си на разпространението на учението на катарите. Защото катарството се основава върху идеята, че във всяко човешко същество живее неповторим, трансцедентен дух. Целта на катарската аскеза е да се възстанови божественото начало благодарение на вътрешно пречистване и медитация, а принципите на катарската духовност могат да бъдат изразени със свещените думи: "Опознай себе си и ще опознаеш тайните на природата и боговете." Настоящата книга описва драматичните събития от началото на Албигойския кръстоносен поход до падането на последните бастиони на катарите -замъците Монсегюр и Керибюс. Но в същото време тя ни предлага детайлизирано изследване на произхода, развитието и просветителските идеи на религията на "посветените". За първи път общността на катарите е представена чрез техните апокрифни оригинални ръкописи, създадени в периода 11-14 век, където автентичната им религия е представена не като "манихейска ерес", а като порив за пречистване на християнската вяра чрез завръщането и към нейните първоизточници.
Последните еретици
е най-прякото въведение към темата за катарите, излизало е нас. Книгата на Жан Блум и Рьоне Нели е от две части: "Тайното учение на катарите" – с история и тълкуване на еретичното движение, и "Апокрифите на катарите" – текстове, с най-важния: "Тайната вечеря" – богомилски апокриф.
в. Сега, 05.11.2005