Най-опасният човек на планетата е наречен Тимъти Лиъри. Д-р Лиъри е световноизвестен психолог, разжалван професор от Харвард, неуморен защитник на мозъчната промяна, уважаван гуру на психеделичното движение, изявен философ и затворник на Никсъновата администрация. Арестуван е от тайните служби на четири континента и два пъти бяга от затворите. Той твърди, че ако искаме оптимистична визия за бъдещето трябва да изпълним стратегиите на еволюцията: миграция в космоса увеличаване на интелигентността удължаване на живота "Неврополитика" е книгата, с която Т. Лиъри ни въвежда в новата наука неврологика - разбирането и контрола върху собствената нервна система. Нещо още по-важно: появява се нова митична концепция за човешката природа. Приятели ето добрата новина - Мислете самостоятелно!
Роден е на 22 октомври 1920 г. в Спрингфийлд, Масачузетс. През Втората световна война Лиъри е военен лекар, едновременно с това следва във Военната академия в Уест Пойнт. Става бакалавър по психология, но през 1943 г. напуска академията. През 1946 г. става магистър в Уошингтън Стейт Юнивърсити, а през 1950 г. завършва своята докторантура в Калифорнийския университет в Бъркли. Преподава в Харвард до 1963 г., когато е изгонен от там. През това време Лиъри вече е пробвал ЛСД и е станал горещ негов защитник и пропонент. Първоначално Лиъри е несъгласен с Кен Киси, че всички трябва да пробват ЛСД – Лиъри настоява, че трябва да се подхожда стриктно и научно към тази дрога и преживяванията, свързани с нея. Впоследствие обаче той става поддръжник на идеята за масовата употреба. Лиъри запознава с ЛСД множество хора, включително Олдъс Хъксли, Телониъс Монк, Алан Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Джак Керуак. Той вярва, че под въздействието на ЛСД може да се преживее както илюминацията, така и отделните сфери, описани в Тибетска книга на мъртвите. Подтикнати от преживяванията си на ЛСД Лиъри, заедно с колегите си Ралф Мецнер и Ричард Алпърт (Ram Das) написват психаделична адаптация на тибетския текст, който да служи за наръчник на психонавтите.[2]
Тимъти Лиъри по време на лекционно турне през 1969 г.
През 1970 г., по време на политическата си кампания за губернатор на Калифорния, Лиъри е осъден на 20 години затвор заради притежание на около 40 грама марихуана, което той отрича. В затвора му дават да попълни психологически въпросник, който самият той е измислил преди години. Лиъри го попълва така, че да създаде впечатление, че е лесно доминиран и подчиняващ се. В резултат получава килия в най-слабо охраняваното крило на затвора, от което по-късно бяга. След това Лиъри живее в Алжир, Швейцария, Австрия и Ливан. Следва Афганистан, откъдето е отвлечен от американското разузнаване. Той бива задържан от американски агенти още преди да слезе от самолета, с който каца в Кабул. Върнат е в САЩ, където е арестуван с обявена гаранция от 5 милиона долара – най-голямата в историята на САЩ дотогава. Съдията се аргументира с това, че ако Лиъри е на свобода, ще продължи да разпространява опасните си идеи. Това е в акорд с изявлението на американския президент Ричард Никсън, който го обявява за „най-опасния човек в Америка“. Лиъри е поставен в отделна килия с присъда от 95 години, негов съсед в срещуположната клетка е Чарлз Менсън. Лиъри води разговори с Менсън и пише книги. Освободен е през 1976 от новоизбрания либерален губернатор на Калифорния Джери Браун, който заема мястото на предишния консервативен губернатор и бъдещ президент – Роналд Рейгън. Остатъка от живота си Лиъри посвещава на писане на книги и изнасяне на лекции.
Умира на 31 май 1996 година в Лос Анджелис от рак на простатата. След смъртта си той е кремиран, а прахът му е изстрелян в Космоса, заедно с останките на още 24 души, на 21 април 1997 г. Сега останките на Лиъри обикалят Земята на всеки 62 минути.
Преди да умре, моли роднините си да му дадат ЛСД и умира под въздействието на дрогата, както години преди него прави писателят Олдъс Хъксли. Последните му думи са „защо не?“, повторени с различни интонации. Един от най-близките му приятели Робърт Антон Уилсън продължава да разпространява идеите на Лиъри, преди самия той да умре през 2007 г.