И точно, когато си мислела, че злото най-после е мирясало, и то й обърквало сметките. Вземало с две ръце това, което я правело цяла.
Мелиса не е от тези, които се оплакват. Тя е от хората, които живеят. Не чака, не се надява, не настоява. Затова и получава. Точно когато нищо добро не очаква, доброто идва, за да остане!
Очаквайте края на историята - книга четвърта "Мелиса. М като мама"...