Доставя с % отстъпка
В Bazar.BG от 12 ноември 2012г.
Последно активен вчера в 09:11 ч.
Настоящото известно историческо произведение на Иван Шишманов включва пространна студия, както и извадки от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюр Люзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф (1788).
Разгледана е топографията на римския път от Белград до Цариград в древността, средновековието и по-ново време; знаменитите кервансараи; изследван е общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските части на Османската империя; живота в градовете и селата, облеклата, обичаите и други.
Иван Димитров Шишманов (1862 – 1928) е виден български филолог, писател, политик, един от основателите на Висшето училище в София (Софийския Университет), професор по литературна и културна история, основател и редактор на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, редактор в списание Български преглед.
Като министър на народното просвещение разработва мащабна културно-образователна програма, организира създаването на редица културни институции – Народния театър в София (1904), Етнографския музей в София (1906), Музикалното училище в София, Института за слепи, много читалища. Страстен защитник на българската национална кауза и учен с огромен научен принос.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Времето от падането на България по турско иго
Пълните, отчасти оригинални заглавия на тия пътеписи
Преди да изложим съдържанието на тия книжки…
В наше време се виждат следи от римския път
Първото нещо, за което римляните се залавяли
Народното предание приписва съграждането на нашия път на император Траян
Преди да изброим станциите, които в римско време…
Топографията на пътя в римско време
Римският път в средните векове
Топографията на пътя в средните векове
Със завладяването на Балканския полуостров от турците
След падането на целия Балкански полуостров
Топографията на пътя в 16 век
Допълнение
Продължение (СбНУ 6)
Бележка от редакцията