Предговор
Здравейте приятели!
Имам да ви кажа много неща и, тъй като не зная ще успея ли някога отново да отпечатам нещо, ще използувам предговора.
Книгата замислих през далечната 1960 г. Тогава бях впечатлен от разказите на дядо ми Динко за минали преживелици и няколко вече няколко години преди бях записвал разкази на участници в балканските войни, в преврати и в събития, в това число и 9-ти септември. От приятелите на Дан Колов и от двата пола по онова време мнозина бяха живи и в добро здраве: Хари Стоев, Димитър Стойчев, Е. Георгиев, Катя Попова и много още, тъй като става дума за един общителен и популярен човек.
"Кеч ес кеч, Дан Колов" излезе от печат през 1969 г., а през март 1970 г. тогава никому неизвестният литературен критик Кеворк Кеворкян писа в "Литературен фронт", че използувала аксесоара на упадъчната западна литература. Такива бяха тогава времената, когато си искрено възмутен от упадъчната западна литература, високо отиваш, да му мислят тези, които не се възмущават.
По-късно и други постъпиха като г-н Кеворкян, затова много време никой не чу името ми. Дори и когато се споменаваше книгата за Дан Колов, то това ставаше така, сякаш тя няма автор и някак си се е самонаписала.
Не само литературната ми дейност бе обаче причината. През 1962 г. написах едно писмо на тогавашния съветски премиер Никита Сергеевич Хрушчов, с което споделях с него приблизително следното: така не може да се продължава с парите. Нямат тази роля, както при капитализма, но и качествата, които са загубили, например ролята на стимул, не са ефективно заменени с нищо. Поради това предлагах други измерители на човешката полезност и стимулиране според тях.