"Божествени поеми" Кабир → Обява 46955870

Това е поезия на посветен, а не на поет или мечтател, това е
поезия на самата любов, на самата божественост. Любовта лекува света,
защото само намесата на една божественост може да спасява...

Кабир
се е слял с тази любов, с тази божестве­ност и неговата поезия е именно
затова жива и слънчева, защото любовта е самото Слънце, самият живот.

Страданията
са слуги на любовта - те работят за едно ново просветление -
просветление или проглеждане чрез любовта на чистата и ясна светлина.

Помнете:
Царството Божие се приближава към ученика чрез просветление и нищо не
разбива така бързо съзнанието както медитацията... т.е. отдава­нето на
божествени мисли и идеи и размишления...

Отклонението от любовта
се заплаща с лишава­не от живот и за да разберете това трябва да знаете
мярката, че Бялото братство сега няма нужда от ръководители, а от
ученици...

Всеки Учител от каквото и ниво и да е, запом­нете това
добре, че всеки Учител е само един ученик на Абсолюта, и че величието на
този Абсолют е поразяващо, представете си само милиарди същест­ва във
Вселената с проблеми и само едно същество се грижи за тях... Обхватът на
неговият дух е поразя­ващ и изумителен. Той знае на хиляди километри
нуждите на един скрит и забулен мравуняк и ги задо­волява - какво
виждане, каква същност, какво обхва­щане - аз се изумявам, всички
Учители замлъкват пред това величие на Неговата универсалност. Свещените
поеми на Кабир са израз на чисто виждане, те са божествени закони, а
тези закони са истините, които вадят човека от робството. Ако любовта не
проникне в нас - животът не може да дойде. Истинският живот се
представя от своето велико начало - любовта... А кой стои зад тази
любов? Кой е твореца на любовта, на мъдрост­та, истината, доброто,
справедливостта - това е уни­версалното същество наречено Ен-соф или
древното сияещо същество. Но не е лесно да го познаеш. Дори и
най-великите посветени в секретите на Кабалата, които са родени от
мистерията на духа в най-висшият смисъл не го познават цялостно макар,
че те разполагат с истинските методи или ключове, но те знаят, че в
своята най-съкровена същност той е универсален, т.е. непознаваем.
Любовта е действителен и реален живот в Бога и затова тя също е
неизразима... само неизразимото може да бъде носител на тоталният живот
във Все­лената и извън нея, там където е Неговата необятност.

Казвам:
древното сияещо същество е светлина и огън и никой смъртен не може да
се приближи и приобщи към това универсално безсмъртие.

В свещените
отношения към любовта е заклю­чена тайната на безсмъртието и неговата
универсал­ност. Думите безсмъртие и универсалност не могат да се
разберат за сега от земните жители, защото те са с неизчислима светлина.
Тези думи според Каба­лата са магически сили на природата и те са
винаги лъчезарни, но земният беден жител не е още озарен и лъчезарен.

Да
познаеш думата безсмъртие значи да поз­наеш тайната на нейният символ, а
познаването на този символ, дава неограничена власт в битието и
небитието, но преди да познаеш тази тайна, трябва да станеш безкраен, а
това е качество на любовта. Това е друг дълбок символ. Безкрайност, това
е първичният образ на богоподобието. Безкрайна лю­бов, това е неговата
същност, неговата природа, която е изразена тайнствено чрез сефиротите в
Кабалата, безкрайната любов определя цялата сила на Духа, а
неразбраната любов превръща хората в раз­валина, защото живеят в
пустинята и сега идват лекари да ги лекуват - лекари, които трябва да
бъдат лекувани...

Помнете: Не лекарите, а любовта, Духът
ликви­дира болестите и понякога е достатъчно да не оце­ниш един тих
съвет на любовта и да влезеш в пусти­нята. Който чете поемите на Кабир
от любопитство - той никога няма да разбере същественото, но ду­шата,
която е минала през големи страдания и дошла до тази книга без своите
предразсъдъци и критичен ум, тя ще разбере същественото, защото
страданието оформя в човека една дълбочина и именно тук в тази дълбочина
душата е възприемчива за същест­веното - такава душа ще вкуси
присъствието на духа в тези свещени поеми.

За да възприемаш
правилно трябва да обичаш. Когато обичаш, тогава ти слушаш с душата, с
вярата, с доверието. Щом има доверие умът го няма, умът е преграда,
недоверие, затова никога не говори на ума си, не хаби енергията си.
Говори на душата, защото умът слуша повърхностно, умът е майстор на
повър­хностните неща.