Разказвачът и смъртта - Георги Марковски → Обява 47108538

Думи

Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи.

И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи.

Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху стадата ви безумно ще връхлитам както Дон Кихот Ламаншки с копие и щит върху стадото овце; сякаш древен летописец море мастило, небе хартия, планини търпение ще изтърпя: с живота имат сметки да разплащам, думи.

Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо.