НОВИ! Магазинчето за чай и щастие, Момиче в Каролина и Момичето, което четеше в метрото
НОВИ! Магазинчето за чай и щастие, Момиче в Каролина и Момичето, което четеше в метрото. Две са изчерпани издания. Всички са нови!
1. Магазинчето за чай и щастие
Добре дошли на „Валери Лейн“ – най-романтичната уличка на света
Лори е горда собственичка на малък магазин за чай на красива уличка в Оксфорд. Тя е щастливка, защото е успяла да превърне най-голямата си страст в кариера. „Ъгълът на Лори“ ухае прекрасно, а човек може да опита чаша чай от всяко кътче на света. Уютният магазин привлича с хармония и топлина, каквито излъчва и самата собственичка.
2. Момиче в Каролина- изчерпано издание
Детството на Мег Флетчър е изпълнено с мечти да напусне остров Деър – домът на семейството ѝ в продължение на поколения. Затова, когато получава шанса да изгради кариера в Ню Йорк, Мег не изпитва угризения да напусне родното гнездо. Но в един момент тя изгубва едновременно и работата си, и опората на дългогодишния си приятел, с когото е споделяла дома и сърцето си. Мег няма друг избор освен да се завърне у дома, където да се възстанови от ударите на съдбата и да преосмисли живота си.
Докато помага на родителите си в семейния хотел, Мег няма как да избегне проблясъците от миналото, които спохождат паметта ѝ постоянно – спомени, които би искала да забрави, и по-специално – чаровния и проспериращ Сам Грейди. Това, което свързва и същевременно разделя двамата, е една-единствена романтична среща, случила се сякаш преди цяла вечност и превърнала се в истинско бедствие. Въпреки вътрешната съпротива на своята възлюбена Сам изглежда решен да възпламени угасналите искри на взаимната им страст. Мег постепенно опознава човека, в който той се е превърнал, и дори си позволява да отвори сърцето си за него. Но тя няма никакво намерение да остава задълго на остров Деър, независимо че изгубва себе си в прелъстителните обятия на Сам…
3. Момичето, което четеше в метрото
Всяка сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата. Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи лица, повечето също четящи като нея – дори ѝ се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче тя решава импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. И се оказва пред една странна къща, пред врата, подпряна с книга, и със загадъчен надпис на нея: „Книги без ограничения.” Пристъпвайки в двора, тя не подозира, че влиза в сърцето на обществото на хората, които пускат книгите свободни. Те не оставят нищо на случайността – опознават хората и откриват от коя точно книга имат нужда, за да бъдат щастливи. Жюлиет скоро разбира, че трябва да се научи отново да чете – и книгите, и хората, за да промени своя живот. И може би да открие щастието.
„Харесваше ѝ да мирише книгите, да ги подушва, особено когато ги купуваше втора употреба –новите книги също имаха различна миризма в зависимост от хартията и използваното лепило, но бяха лишени от спомена за ръцете, кои то ги бяха разгръщали, за къщите, които бяха обитавали; те още нямаха история, една много по-различна история от тази, която разказваха, паралелна, разсейваща се надалече, тайна история.”
Изпращам по Спиди като е възможно и лично предаване за центъра на Бургас. При интерес, пишете на лично съобщение.