Ранни жерави - Чингиз Айтматов → Обява 47484567

Измръзнала, увита с дебел шал от домашна вълна, учителката Инкамал-апай разказваше в часа по география за Цейлон, за оня приказен остров, който се намира в океана близо до бреговете на Индия. На картата тоя Цейлон приличаше на капка под вимето на голямата земя. Пък като слуша човек, какво ли няма там: и маймуни, и слонове, и банани (някакъв си плод), и най-хубавия чай на света, и най-различни други чудни плодове и невиждани растения. Едно обаче беше наистина за завиждане - там е толкова горещо, че цяла година можеш да си живееш и пет пари да не даваш: нямаш никаква нужда нито от ботуши, нито от калпак, нито от партенки, нито пък от кожух. А пък дърва въобще не ти трябват. Щом е така, значи, няма защо да се ходи на полето за курай, няма защо да мъкнеш до къщи на гръб, превит на две, тежките наръчи с вършини. Ето къде живот си живеят! Ходи си както си искаш, грей се на слънцето, пък ако не щеш - стой си на прохладна сянка. В Цейлон ден и нощ е жега, благодат, летата се нижат едно след друго. Къпи се колкото ти душа иска, ако щеш, от сутрин до вечер. Омръзне ли ти, тогава препускай подир камилски птици, там има и камилски птици, не може да няма, къде на друго място ще ги има тия огромни и глупави птици. Моля, в Цейлон си има и умни птици: папагалът. Поискаш ли да си уловиш папагал, ще го научиш да пее и да се смее, а също така и да танцува. Ами какво - папагалът си е такъв, всичко може. Казват, че има такива, които могат да четат. Някой от техния аил с очите си видял на джамбулския пазар четящ папагал. Покажеш му вестник, а той пердаши като по вода...