Вечните детски романи номер 17:Пътешествията на Гъливер
Автор: Джонатан Суифт
Издателство:ПАН
Година:1997
Страници:377
Корица: Мека корица
Състояние: Отлично
Главният герой Гъливер описва своите пътешествия. Повествованието се води от първо лице. Произведението е в четири части:
„Пътуване до Лилипутия“
„Пътуване до Бробдингнаг“
„Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония“
„Пътуване до страната на хоинъмите“
„Пътешествията на Гъливер“ е всъщност една пародия на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, той осмива желанието на него и други писатели от същата епоха да представят фантастични истории като реалистични или документални. Похватът, които Суифт използва се нарича реалистична фантастика или фантастичен реализъм.
В първата част на романа Гъливер попада в страната на лилипутите, тогава писателят използва ефекта на контраста 12:1:12. Той поддържа тази формула и във втората част — на острова на великаните. Ефектът на контраста се вижда най-ясно, когато Гъливер се чувства като великан сред малките лилипути, и като джудже сред великаните. Това е търсен психологичен ефект, който илюстрира конфликта между мащаби и игра със статуса. Чрез тази фантастична история авторът показва сатирата на английския политически живот, защото остров Лилипутия е една всестранна алегория на Англия. Императорският дворец на Лилипутия е огледален на английския двор. Войната, която се води между Лилипутия и съседката ѝ, е една трактовка на войната между Англия и Франция, нестихващите войни между християни и протестанти. Суифт умело използва фантастиката като художествен похват, за да разобличи английското общество през XVIII век. Романът е забележителен и от гледната точка, че изпреварва някой научни открития. Джонатан Суифт рисува една диаграма на европейските цивилизации. Той критикува основни просветителни идеи за епохата, защото е по-модерен от времето си.