Необикновената история на малоазийските българи
Необикновената история на малоазийските българи
Димитър Шишманов
Състояние
членуват и малоазийските българи - бежанци. Подкрепа за публикуването му оказва тогавашният председател на Тракийския върховен комитет Коста Георгиев. Малоазийските българи произхождат предимно от Южна Тракия. След изселването им от Мала Азия те са настанени в голямата си част в Западна Тракия и споделят бежанската неволя на западнотракийци след Първата световна война. Вакарелски и Кодов посещават села, в които живеят малоазийски българи, разговарят с тях, записват спомените им с характерното наречие, проучват техния език и бит.
Обемист сборник с народни песни, приказки и поверия от Новопазарско, издание на БАН, публикува през 1956 г. проф. Симеон Русакиев. Той е пребивавал продължително време в с. Стан и в други села в Новопазарско, чиито жители са предимно българи-преселници от Мала Азия. Записал е много песни, приказки, гатанки, главно от малоазийски българи от селата Гьобел, Коджа бунар, Сьоют.
Върху историята на малоазийските българи работят и по-млади български учени като проф. Стайко Трифонов, проф. Боян Гюзелев, К. Венедикова, Мария Николчовска.
Между най-новите публикации върху историята на малоазийските българи в чуждестранната книжнина е специална глава от обемистия труд на турския историк Парс Тугладжъ "България и турско-българските отношения", издаден в Истанбул през 1984 г. [1]
Живи свидетели на тази история все още се срещат към края на XX в. и в началото на XXI в. в някои села и градове на Хасковска, Бургаска, Варненска област, в Ивайловградско, Поморийско, Новопазарско, Шуменско. Това са възрастни хора, които казват, че са родени в Мала Азия. С характерния си южнобългарски говор те разказват любопитни спомени за родните си места, какво знаят за преселването на техните предци в Анадола, как там са живели своя български начин на живот, със своите народни песни, хора, обичаи, носии, пренесени преди
1. Pars Tuglacı. "Bulgaristan ve bulgar-turk ilişkileri", Istanbul, 1984, с. 197-201.
11
две-три столетия от България в Мала Азия и върнати непокътнати в старата родина. През тези столетия в чужда земя, далече от своя народ, те са запазили будно българско народностно съзнание. Изолирани и обградени от градове и села, населени с турци и гърци, те създали един свой, български кът, един малък, затворен в себе си български свят, в който са се запазили от претопяване и изчезване. Живели са така, както са живели в старата родина - със своя български бит, език и вяра, с неизменното чувство за принадлежност към българския народ, от който се смятали неделима частица.
Една от основните причини тези българи да се преселят в Мала Азия е бил стремежът им да оцелеят и да се запазят като българи-християни от грозящата ги опасност да бъдат ислямизирани и потурчени. Единствената причина да се завърнат в България след освобождението ѝ е била пак да си останат българи.