В Bazar.BG от 18 октомври 2013г.
Роден на 15 февруари
1922 г. в с. Локорско, Софийско, той е типичен пример за това, че във
футбола невинаги денят се познава от сутринта. През 1940 г. играе в
юношеския тим на „сините“. Проявите му по-често предизвикват любопитство
и ирония, отколкото възхищение у публиката.
Високият му ръст
спомага за добрата му игра с глава, но топката най-често не слуша
краката. Може би затова му излиза прякора „футболист без крака!„
Не
така обаче мисли треньорът Асен Панчев. Той упорито налага младежа като
централен нападател и скоро нападението на „Левски“ става немислимо без
него.
Той е в основата на двойния успех на „сините“ за сезон
1941/1942 с 11-те гола в шампионата и 6-те гола за Царската купа. Двете
години в казармата и военновременната обстановка спират неговия подем.
Но идва 1945-1946 г. и Ласков е отново в стихията си.
„Сините“ пак
правят дубъл, а той е голмайстор №1 – в 12 мача от шампионата 11 гола, в
8 мача за Купата на Съветската армия – 12 гола! Фланелката с №9 на
националния тим е вече твърдо негова. На първата следвоенна Балканиада в
Тирана (1946 г.) е определен за футболист №1 на турнира.
В края
на 1946 г. Божин Ласков заминава да учи медицина в Чехословакия. Там
първоначално започва в „Жиденице“ (Бърно), но скоро е привлечен от
„Слован“ (Братислава). Братиславци са шампиони на Чехословакия 3 години
по ред (1949, 1950 и 1951 г.), а Божин Ласков с 65 отбелязани гола е
главният голмайстор на тима.
Приел чехословашко поданство, той е
привлечен и в националния тим на Чехословакия. Така, Божин Ласков става
първият българин, играл в друг национален тим. След футболната си
кариера е дългогодишен лекар.
Отива си от този свят на 1 април 2007 г.