В Bazar.BG от 14 януари 2020г.
Последно активен днес в 18:45 ч.
Като класическа страна на православната християнска
вяра и свързаната с нея култура България притежава безценно богатство-манастирите , огнища на българската духовност през
многовековната история на държавата. В белязаната от драматични обрати историческа съдба на българския народ манастирите не са само средища на
благочестиви, вглъбени във вярата монаси и монахини. Без да изменят на своята
особена духовна, културна и социална природа, те са призвани да бъдат центрове
на образованието, литературата, изкуството и на българската етнокултурна
идентичност-както във вековете на подем и величие, така и в мрачните времена на
нашествия, разруха и чуждо господство.
В съвременна България съществуват над сто и осемдесет манастира, повечето от които са
действащи. Голяма част от тях и днес са средища на православието и религиозният
култ въпреки вековете османско владичество, секуларизацията на обществения
живот в периода ХІХ-ХХ в. и господството на атеистичния комунистически режим от
1944 до 1989 г. Ако прибавим и обителите в земите на българското етнокултурно и
историческо пространство, днес на територията на други държави /най-вече в
Македония/, броят на българските манастири е два пъти по-голям. Извън пределите
на България са останали сакрални огнища-манастирите “Св. Наум” на брега на Охридското езеро,
Лесновският, Осоговският, Марковият, Бигорският манастир, манастирът
“Трескавец” и др. в Македония, Погановският и Пшинският манастир /на
територията на Сърбия/, средновековният скален комплекс край Мурфатлар
/Басараб/, манастирът край Тулча /Северна Добруджа, днес в Румъния/ и др.