Когато по време на Залцбургските тържества през 1937 година вече замислях тази малка книга, Австрия и Германия бяха "навеки" разделени: с погранични стълбове, с бариери и с различни пощенски марки. Когато през 1938 година книжката се появи на бял свят, тия две страни тъкмо се бяха обединили "навеки". Имаха едни и същи пощенски марки и абсолютно никакви прегради не ги разделяха вече. И за да не бъде конфискувана, малката книжка бързо побягна зад граница.
Habent sua fata libelli, наистина е така, и книгите си имат своя съдба. Сега, когато предстои тази книжка да излезе в ново издание, Германия и Австрия пак са разделени "навеки". Пак с гранични стълбове, бариери и различни пощенски марки. По-новата история, тъй ми се струва, не стои на страната на писателите, а на страната на колекционерите на пощенски марки. Доколкото това представлява лек укор, той съвсем не е насочен срещу филателията, а във всички случаи срещу по-новата история.
По-рано книгоиздателят, авторът и илюстраторът на книгата живееха в един и същи град. В един град, наречен Берлин. Сега първият се е заселил в Лондон, вторият - в Мюнхен, третият - в Торонто. Те - всеки от тях по свой начин преживяха по нещо. Клио, тая опасна стара мома, ги прогони от домовете им, ликвидира техните навици и мечти, превърна ги в скитници. Когато получават един от друг писма със странни марки и печати, те се усмихват и подаряват пликовете на някое малко момче. Защото, където и да живееш - било в Англия, Германия или Канада, - навсякъде ще намериш малки момчета, които събират пощенски марки.
Ерих Кестнер