Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на "вечната женственост". От юношеската си любов към "Кетхен" (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.
Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантността на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Неговият живот е смятан за образец на най-хармонично развитие. Името на поета още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на "световна литература" намира в наши дни пълно потвърждение.