И гениите грешат - Питър Кронинг → Обява 48443455

Книгата ясно показва на читателя, че научните разкрития - които
обикновено се представят в завършен вид - са предхождани от мъчителни
лутания и погрешни оценки и заблуди. Колко време е трябвало само на
човечеството да се освободи от представата, че Земята стои напълно
неподвижна в пространството. Галилей казал, че законите за свободното
падане, които днес ни се струват толкова лесно разбираеми, години наред
са го водили към грешки. Колко трудно било само да се установи, че
всички тела падат еднакво бързо, което противоречи на непосредствените
ни възприятия. Днес ни разсмиват твърденията, че Земята в действителност
била куха във вътрешността си. Но изтъкнати учени са били твърдо
убедени в горното.
Кант застъпвал мнението, че на Слънцето непрестанно горял огън от сяра и
въглища и затова бил много загрижен дали запасите от кислород са
достатъчни. Колко дълго само се смятало, че чрез химически процес може
да се произведе злато? Най-изтъкнати учени -не само алхимиците -
участвали в подобни експерименти. Великият Нютон, който днес е смятан за
най-великия естественик наред с Айнщайн, често цели нощи се заключвал в
лабораторията си, където заспивал от изтощение, при отчаяните си опити
да получи злато.
Дори през двайсети век именит немски професор по физика смяташе, че е успял в това отношение.
С книгата си навлизам в част от научната история. Много по-привлекалтено
и вълнуващо е да се проследят лутанията, довели до разкрития, отколкото
да се разглежда само резултатът.
Днес вярваме, че отдавна сме загърбили времената, в които се вярвало, че
мишките са изпълзели от тинята на р. Нил или че едноклетъчните са
произлезли от "жизнената слуз" по морското дъно. Че
в съвременната наука няма място за фантасмагории, грешни оценки и
недоказани теории. Днес притежаваме не само най-прецизните измервателни
инструменти (най-точният часовник на света може да изостане за 100
билиона години само една секунда), а също така и най-бързите компютри,
които би трябвало практически да изключват грешките.
В две почти невероятни истории, разиграли се в наше време, ще покажем,
че и това мнение, разбира се, е заблуда. Тъй като науката ги смята за
много неприятни, тя се опитва да ги забрави и по възможност никога да не
ги споменава. Но експериментите лесно можели да се проверят с
епруветка. Мнозината учени, взели участие в съмнителните опити, не били
нищо друго освен жертви на собствените си желания.

Затова с право можем да се запитаме (щом учените се поддават на заблуди в
толкова "прости неща") дали изобщо са правилни такива принципни теории
като например за възникването на вселената или на живота, които
най-известните учени самоуверено ни предлагат с най-убедителен тон.
Затова е съвсем легитимно да разгледаме верността на подобни теории,
като ги съпоставим с научно подкрепени природонаучни разкрития. Ще се
изненадаме колко противоречия и несъответствия има в тях. Понякога дори
се навлиза в толкова големи спекулации, че се изоставят фактите.
Как традиционният, небудещ никакви съмнения начин на мислене може да
закрие погледа и на най-могъщия дух към някое просто (и вярно) решение,
доказва следната история: Известният английски богослов Ричард Бентли
точно подготвял проповед, в която искал да свърже християнската вяра с
разкритията на Нютон за движението на планетите. Нютон бил въодушевен от
идеята. Тогава умният теолог му задал опасния въпрос (познат по-късно
като "космологичен парадокс"):
- Както показват очите ни, неподвижените звезди стоят винаги
на едно и също място на небето. Как е възможно вследствие на взаимното си привличане да не падат в центъра на тежестта?
Нютон не показал удивлението си и обяснил:
- Звездите на небето са безбройни и са разпределени по
съвсем равномерен начин. Затова всяка звезда е привличана във
всички посоки от безброй други звезди и по такъв начин всички са
в равновесие.
Бентли упорствал, че тогава и Земята би трябвало да се намира в
неподвижно състояние на равновесие, след което ученият отговорил
уклончиво. Но интелигентният проповедник, който в случая се оказал
по-добрият математик, не се отказвал и стигнал до заключението, че
тогава можело да има само една-единствена подредба на звездите. Нютон с
радост се съгласил с него и казал:
- Това е ясно доказателство, че звездният свят е божествен!
Нютон дори и не си помислил, че звездите също като Земята могат да са в
движение, което не се забелязва само поради огромното разстояние до тях.
Виждате колко дълбоко у него било вкоренено учението за неподвижността
на звездите. Колко голяма била съпротивата срещу представата за
подвижостта на звездите, се вижда в откритието на Едмънд Хейли, който
въз основа на стар звезден каталог открил, че три звезди били променили
позицията си. Но той сметнал това не за "собствено движение", а за
трептене на звездите около равновесното им положение.

Издателство Литера Прима, 2005 година, меки корици, 240 страници

Цена 10 лв