В България все още има съвсем непознати приказни кътчета, за които са чували и виждали само малкото хора, останали да живеят около тях или техните роднини и наследници.
Такова място е каньонът Шегава. Намира се в Конявската планина недалеч от селата Буново и Раждавица в община Кюстендил.На Каньонът е район с красиви скални фигури и останки от крепости. През него тече едноименната река, чиито води трудно се виждат, защото текат предимно под земята.
В каньона главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти, между които почти не се провират хора. Върху малка площ са съъбрани единично стоящи скали и скални венци.
На места каньонът се стеснява до метър-два. Стените на долината се изправят, криейки вирове и млаки скални навеси. Навсякъде стърчат скални пирамиди. От Шегава се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма.
Легенда разказва, че в каньона през 1330 година на Спасов ден се състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаул III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ кън населението на близката Златина, а когато не я получил, изрекъл проклятие към селото - да се покрие с ръждата на времето.
И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица. Друга легенда разказва, че някога в близост е имало село на име Златина. В околностите му земята криела много златни залежи.
Затова през 60-те години на миналия век се говори усилено за разкриването на златна мина в района на месността Златина. По-късно проектът е забравен. Тук се намира пещерата Гълъбарника. За нея се носи легенда, че преди години вътре е живял смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца.