Людмила и Ванга - Валентин Сидеров → Обява 48653445

Людмила и Ванга - Валентин Сидоров

В книгата се разказва за срещите между Ванга и Людмила Живкова.

Първата дама на българската соцкултура Людмила Живкова мистериозно напусна този свят преди 24 лета. През фаталната 1981г. баба Ванга е знаела за предстоящата й кончина. Затова неколкократно я предупреждава да бърза със задачите. В рамките на първите 6 месеца мадам Живкова предприела неколкократни воаяжи до Рупите дори и с хеликоптер. Тя посещавала Ванга неколкократно между месеците януари и юли 1981г. През януари Людмила заминала за Москва, където подписала план за културно сътрудничество между НРБ и бившия СССР за периода 1981г. - 1985г.
“Това беше още един договор, озарен от рубинените звезди”, пишат в мемоарите
за нея Светлин Русев и поетите Евтим Евтимов и Любомир Левчев. В Москва
Людмила гостува и по повод съвещанието на културните министри на бившите
соц. страни, при което е имала таен и много специален разговор с тогавашния шеф на отдел “Култура” в ЦК на КПСС Пьотър Демичев. Нейни приближени продължават да твърдят, че поводът за това е бил изнасянето
на Тракийското златно съкровище в Лондон.

През февруари Людмила Живкова заминава за Индия, за което я подготвят
разказите на най-доверения й велможа и бивш дипломат, живял преди това
един мандат в родината на Джавахарлал Неру. Това отново е съветникът й
Кръстю Мутафчиев. По това време той е шеф на служба “Културно наследство” на пряко подчинение на Политбюро. Той е човекът, който свързва Людмила Живкова с художника Рьорих. По нейна специална покана през 1979г. семейство Рьорих гостува в България. Тогава е удостоен с
титлата “Доктор хонорис кауза” на Великотърновския университет. Рьорих
подарява на България великолепни платна, чието местонахождение е неизвестно.

За Индия Людмила се подготвя и чрез съветите на ерудита феномен с паранормални способности Кубрат Томов. Тя взема със себе си поета Левчев, писателя Пламен Цонев /автор на “Спартак Олимпиеца”, “Орфей Прорицателя” и “Хомокосмикус”/ и парапсихолога проф. Лозанов. Пламен Цонев я посвещава в тайните на Бялото Братство. Целта на последното пътешествие на Бялата дама в Индия е тя да бъде приобщена и към тайното братство на Упанишадите /Богоизбраните/, в чиито ритуали бива посветена в девствените джунгли на страната на бог Шива. Посвещението й в жречество и приобщаването към обществото на Упанишадите става по пътя на изпитания, с преодоляване на земните плътски сексуални страсти и желания
и тя като бъдещ адепт тогава е трябвало да премине през изпитанието
“очистване” на тялото и душата, на което става свидетел личният й бодигард.

В Индия Живкова е посрещната от нейната духовна майка - Индира Ганди, която я ръководи по пътя на езотериката. Людмила е искрена почитателка на древната индийска култура. Затова в Индия проявява дързост, стараейки се да проникне в свещените тайни и загадки на тази древна страна.
Посещава “Златния храм”, Кулу. Задава много въпроси на Рьорих. По време
на разговорите си с него в дома му той й показва пазената от него реликва върху стената на спалнята - дипломата от Великотърновския университет, с която е удостоен като Доктор хонорис кауза. Разговарят за посланията на Махатмите, за записките на Елена Рьорих, касаещи
най-старата история на България. Това са записки, които тя е водила, докато съпругът й е бил при тях.

Малко са посветените от нейния кръг, които знаят каква точно информация е
получила Людмила при последната си среща с Рьорих в Индия. От Индия
Людмила се завръща екзалтирана, но и крайно уморена. Умората е от приемите, беседите, а изтощението от прелитанията над огромни космически презокеански ширини, както и от ритуалите на посвещенията и инициациите в Индия.

Донася на баба Ванга информация за посвещението си в храмовете на Индия и
армагани - полускъпоценни камъни. За Ванга Людмила е скътала в пазвата
си свещена пръст от Шринагар и Кулу и живи дъхави цветя от Индира Ганди,
а също и индийски подправки.