Изабел живееше в дома на леля си, Ракел Фуке, от малка. Нерадостно детство на едно момиче, което трябваше винаги да слуша натякванията на богатата леля за бедността на собствените си родители, което безпрекословно трябваше да се подчинява на нейните амбиции. Изабел имаше чуден глас, а лелята мечтаеше тя да стане втората мадам Фуке, прочутата някога певица Изабел Фуке, която пяла пред Карл Х и пред чийто глас птиците замлъквали. Всичко, което лелята не беше успяла да постигне на младини (защото тя беше искала да стане оперна певица, но богатата женитба сложи край на кариерата й) беше вложено в гласа на малката Изабел. И понеже възрастната дама беше богата, понеже беше едновременно и глупава, и властна, Изабел трябваше да пее денонощно, да търпи тиранията и обвиненията, да е вечно благодарна за уж стореното добро.