Стара истина е, че да се пише за деца е малко по-трудно, отколкото за възрастни. Казал го е един мъдрец. Повторили са го много други след него. Перифразираме го и ние сега с дълбокото убеждение, че детската литература наистина е много трудно, сложно и отговорно дело, което изисква голям талант, специална нагласа, рядко призвание.
Когато говорим обаче, че за деца е по-трудно да се пише, отколкото за възрастни, в никой случай не искаме да подценим голямата литература, адресирана до големия читател; нито пък се опитваме да оправдаем някои слаби произведения, каквито се срещат за съжаление твърде често в океана на детската литература. Не! В никой случай! Нещо повече, от дългогодишен опит и наблюдение виждаме как тия две литератури: за деца и за възрастни, се сливат или, с други думи, стават любими четива на много хора, независимо от възрастта им; независимо от това за кого са били предназначени. Получава се така, че днес много крупни художествени творби на световната класика, като "Робинзон Крузо", "Пътешествието на Гъливер в страната на джуджетата и на великаните", "Том Сойер", "Чичо Томовата колиба", "Дейвид Коперфийлд", "Оливер Туист" и много, много други са писани за възрастни читатели, предназначени са били не за детска, а за съвсем друга аудитория. И ето че след много години тези велики произведения на световната класика (дори и не адаптирани) стават любими четива на милиони юноши и девойки. Заличава се, с други думи, границата между литературата за възрастни и литературата за деца.
Какво значи това? Не сме ли сбъркали, като делим литературата за малки и за възрастни? Няма ли някаква грешка? Не сме ли поставили изкуствена граница между единия и другия литературен жанр?
Опитът и историята на литературата, особено през последните сто години, показват, че не сме сбъркали, не сме сгрешили, не сме поставили изкуствена граница между единия и другия вид литература. Да, има! И продължава да има, и то прекрасна, високохудожествена и вълнуваща литература, писана специално за деца и юноши; литература, чийто първоначален замисъл и художествено изпълнение е предназначено за младото подрастващо поколение, за децата и юношите, за учениците и пионерите. Нещо повече - дори и за тая възраст, - направена е известна диференциация, известно разпределение от гледна точка на педагогиката: четива за деца от първоначалните класове, за деца от средните класове и пр., и пр. Аз не знам дали е правилно подобно деление; дали е наложителна такава "диференциация"; такова надробяване на литературата! Склонен съм по-скоро да не го приема. Но това е отделен въпрос, отделен разговор. Важното е, че днес, във втората половина на двадесетия век, световната литература има вече своя богата, специализирана детска област във всички видове изкуства: и в литературата, и в киното, и в музиката, и т.н., и т.н. Това особено силно, ярко, на високо художествено равнище се прояви и разви в Съветския Съюз. Творчеството за деца там зае едно от централните места в съветското изкуство. То стана пример, водещо изкуство в целия свят. От него се учат и вдъхновяват много творци от много страни, където в миналото не е имало и помен от изкуство за деца.