Повестта "Степ" е написана в края на 80-те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише:
"В Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно...Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..."
И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е "история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да взаимодействат с него. Но мисълта на Чехов и патосът на цялата повест е насочен към стремежа да се преодолее това разногласие между света и човека. Символ на това са птиците, обитаващи степта, които напомнят и на героите, и на читателите за стремежа към свобода, развитие и пълноценен живот.